Читать «Книга за духовете» онлайн - страница 5

След като разопаковаха вещите си, рафтовете на гардероба и нощното шкафче на Саймън се задръстиха от стъкленици, аквариуми, сандъчета и клетки. В някои от тях имаше риби, в други бяха затворени мишки, гущери и разни други животни. За да ги пренесе дотук, Саймън ги беше натъпкал в кафези.

Майка им се гнусеше от мишки, затова беше разрешила на Саймън да вземе всичките си животни, но не и мишките. Те обаче също бяха тук. Саймън ги беше спасявал от капана на господин Левът, който живееше точно под тях, и за нищо на света не можеше да ги изостави и да ги изложи на угрозата да попаднат пак там. Сега майка им просто се преструваше, че не забелязва мишките.

Джерард се въртеше неспокойно върху неудобния дюшек. Натисна глава с възглавницата. Почти щеше да се задуши, но и това не помогна. Колкото и да се мъчеше, не можа да заспи. Нямаше нищо против да е в една стая със Саймън, но съжителството с многобройните кафези с животни, които писукаха, цвърчаха, скимтяха и дращеха, беше много по-ужасно от това да спи сам в някоя от стаите на зловещата къща. Скимтенето и цвърченето го подсещаха за нещото в стената. В града Джерард също беше живял в една стая със Саймън и безбройните му гадинки, но там шумът на животните се губеше сред шума на хората и автомобилите и писъка на клаксоните. Тук всичко беше различно и непознато.

Неочаквано вратата изскърца. Джерард подскочи като ужилен и седна в леглото. На вратата се мержелееше странна фигура с дълга черна коса и безформена бяла дреха. Джерард не разбра как се плъзна по леглото и се изтърколи на пода, свит на кълбо.

— Спокойно, аз съм — прошепна бялата фигура. Беше Мелъри по нощница. — Стори ми се, че чух твоята катерица.

Докато се изправяше, Джерард се чудеше как ще бъде оценено светкавичното му изхлузване от леглото — че е страхливец, или че просто има добри рефлекси. Саймън спокойно похъркваше в съседното легло.

Мелъри ядосано махна с ръка.

— Хайде, по-бързо. То няма да ни чака да се натуткаме, за да го хванем.

Джерард хвана Саймън за рамото и го разтърси.

— Саймън… Събуди се. Имаш нов домашен любимец. Любимееееееец!

Саймън се размърда и изръмжа, придърпа завивката и опита да се покрие презглава.

— Саймън… — Джерард се наведе още по-ниско над своя близнак и зашепна енергично. — Саймън… Катерица! Катерица!

Саймън отвори очи.

— Толкова сладко бях заспал. Какво има? Каква катерица?

— Ставай и ще видиш. Мама отиде за мляко и ми заръча да се грижа за вас. Скоро ще се върне, нямаме много време! Ставай! — изкомандва припряно Мелъри и издърпа завивките от брат си.

* * *

Тримата бавно пъплеха през тъмните коридори на къщата. Най-отпред вървеше Мелъри. На всеки две-три крачици тя спираше, ослушваше се и отново продължаваше. От време на време през стените прошумоляваха тихи стъпки или се чуваше драскане.

Шумоленето стана по-силно, когато наближиха кухнята. Джерард забеляза, че неизмитата тенджера със засъхналите остатъци от вечерята е още в мивката.

— Мисля, че е тук. Слушайте — прошепна Мелъри.