Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 32
Елън Шрайбер
Ахнах. Бяха минали няколко месеца откакто за последно видях най-големия враг на Александър от близо.
Джагър не се беше променил — бяла коса с червени крайчета, сякаш ги беше потопил в кръв. Три сребърни халки висяха на лявото му ухо, а на татуировката на ръката му пишеше ПРИТЕЖАВАМ. Беше с черна качулка.
Така ме затисна както паяк правеше с муха.
— Какво правиш тук? — попитах аз отстъпвайки назад.
— Ти какво правиш тук? — настоя той плъзгайки се към мен.
— Мислех, че си в Румъния.
— Мислех, че си в прегръдките на Александър.
— Дойдох тук да видя…
— Да? — той настоятелно гледаше устните ми и чакаше отговора ми.
— Леля ми.
— Леля ти член ли е на този клуб? — попита ме подигравателно. — На колко е тя, четиридесет? Петдесет? Не виждам никой да танцува с бастун на дансинга.
— Тя не е тук, глупако — казах аз. — Живее в града, но ти най-добре…
— Не се интересувам от леля ти. От теб обаче… — пое си дълбоко дъх, сякаш искаше да вдиша аромата ми, а след това облиза смъртно бледите си устни. — Любопитен съм да разбера защо си тук. Този клуб е само за членове. Но след като веднъж си се присъединил, членството ти е за вечността. Освен ако…
— Освен, ако какво?
— Освен, ако вече не си се присъединила.
Преди да мога да го спра, той сложи студената си ръка под брадичката ми и завъртя главата ми на ляво и дясно като изучаваше шията ми.
— Пусни ме!
— Не мисля да го правя. Наистина не би трябвало да си тук. Това не е място за твоят вид.
— Аз нямам вид.
— Много жалко. Не е ли това, за което винаги си мечтала? — той се взря в очите ми и проследи, с лакирания си в черно нокът, деколтето на роклята ми. Облиза устни и ми показа вампирските си зъби.
Финикс застана между нас. Той и Джагър впиха погледи преди Джагър да отстъпи.
Дузина посетители се събраха около тях, половината застанаха на страната на Джагър, другата на тази на Финикс и сякаш очакваха смъртоносна схватка.
Не знаех чия страна да избера. Въпреки, че съзнавах, че Джагър е подъл, поне ми беше ясно с кого си имам работа. И докато напрежението между двамата растеше, разбрах че е най-добре да изчезвам.
Побягнах и се скрих зад висящата няколко метра по-нататък черна завеса. Когато се успокоих, надникнах в клуба през процепа в завесата.
Не бях сигурна на какъв точно клуб се бях натъкнала, но имах подозрение. Кървави напитки, проблясващи вампирски зъби клуб, в който членството беше за цяла вечност. Имаше само един начин да проверя.
Бръкнах в чантата си и извадих пудриерата на Руби. Наклоних я, за да видя назад. Поех си дълбоко въздух и надзърнах в огледалото. Направо замръзнах. Претъпкания клуб и дансинг бяха празни.
Току-що бях излязла от истинския Клуб Ковчег.
Глава 5. Катакомбите
След като профучах покрай Дракон, който продължаваше да пресява посетителите, спринтирах нагоре през стръмното стълбище и главния вход на Клуб Ковчег. Долавях ръмженето от двигател на мотоциклет зад гърба си, докато тичах с все сила надолу по улицата, намирайки Леля Либи на излизане от Хипстървилския Фолклорен Музикален Център, с голям африкански барабан под ръка, адски изненадана, че ме вижда.