Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 32

Ахнах. Бяха минали няколко месеца откакто за последно видях най-големия враг на Александър от близо.

Джагър не се беше променил — бяла коса с червени крайчета, сякаш ги беше потопил в кръв. Три сребърни халки висяха на лявото му ухо, а на татуировката на ръката му пишеше ПРИТЕЖАВАМ. Беше с черна качулка.

Така ме затисна както паяк правеше с муха.

— Какво правиш тук? — попитах аз отстъпвайки назад.

— Ти какво правиш тук? — настоя той плъзгайки се към мен.

— Мислех, че си в Румъния.

— Мислех, че си в прегръдките на Александър.

— Дойдох тук да видя…

— Да? — той настоятелно гледаше устните ми и чакаше отговора ми.

— Леля ми.

— Леля ти член ли е на този клуб? — попита ме подигравателно. — На колко е тя, четиридесет? Петдесет? Не виждам никой да танцува с бастун на дансинга.

— Тя не е тук, глупако — казах аз. — Живее в града, но ти най-добре…

— Не се интересувам от леля ти. От теб обаче… — пое си дълбоко дъх, сякаш искаше да вдиша аромата ми, а след това облиза смъртно бледите си устни. — Любопитен съм да разбера защо си тук. Този клуб е само за членове. Но след като веднъж си се присъединил, членството ти е за вечността. Освен ако…

— Освен, ако какво?

— Освен, ако вече не си се присъединила.

Преди да мога да го спра, той сложи студената си ръка под брадичката ми и завъртя главата ми на ляво и дясно като изучаваше шията ми.

— Пусни ме!

— Не мисля да го правя. Наистина не би трябвало да си тук. Това не е място за твоят вид.

— Аз нямам вид.

— Много жалко. Не е ли това, за което винаги си мечтала? — той се взря в очите ми и проследи, с лакирания си в черно нокът, деколтето на роклята ми. Облиза устни и ми показа вампирските си зъби.

Финикс застана между нас. Той и Джагър впиха погледи преди Джагър да отстъпи.

Дузина посетители се събраха около тях, половината застанаха на страната на Джагър, другата на тази на Финикс и сякаш очакваха смъртоносна схватка.

Не знаех чия страна да избера. Въпреки, че съзнавах, че Джагър е подъл, поне ми беше ясно с кого си имам работа. И докато напрежението между двамата растеше, разбрах че е най-добре да изчезвам.

Побягнах и се скрих зад висящата няколко метра по-нататък черна завеса. Когато се успокоих, надникнах в клуба през процепа в завесата.

Не бях сигурна на какъв точно клуб се бях натъкнала, но имах подозрение. Кървави напитки, проблясващи вампирски зъби клуб, в който членството беше за цяла вечност. Имаше само един начин да проверя.

Бръкнах в чантата си и извадих пудриерата на Руби. Наклоних я, за да видя назад. Поех си дълбоко въздух и надзърнах в огледалото. Направо замръзнах. Претъпкания клуб и дансинг бяха празни.

Току-що бях излязла от истинския Клуб Ковчег.

Глава 5. Катакомбите

След като профучах покрай Дракон, който продължаваше да пресява посетителите, спринтирах нагоре през стръмното стълбище и главния вход на Клуб Ковчег. Долавях ръмженето от двигател на мотоциклет зад гърба си, докато тичах с все сила надолу по улицата, намирайки Леля Либи на излизане от Хипстървилския Фолклорен Музикален Център, с голям африкански барабан под ръка, адски изненадана, че ме вижда.