Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 2

Загледах се в рисунката, на мен и Александър пред ресторанта „При Хатси“, която все още висеше на вратичката на шкафчето ми. Звездите над нас блещукаха, а светлината струяща от луната ни осветяваше.

— Е, една от нас със сигурност — казах. И не отдавах това на особените отношения на гаджето ми със слънцето.

Имах по-голям проблем — това че той не бе дори в Дулсвил.

Беки сигурно бе разгадала мрачното ми изражение.

— Обзалагам се, че Александър ще се върне съвсем скоро, за да ходите пак на пикници край гробищата — предположи Беки с широка усмивка.

Александър и зловещият му, но и мил иконом, Джеймсън, бяха закарали болния близнак вампир, Валентин Максуел, до Хипстървил с надеждата да го съберат отново с престъпните му брат и сестра по дракулска линия — Джагър и Луна. След като Валентин се опита да впие малките си зъбки в малкото ми братче, Момчето Били, брат ми заедно с най-добрият си приятел, Хенри, започнаха да разпитват за възможната Валентин да е истински вампир (да живее само през нощта). Докато Александър беше горе в таванската си стаичка и спасяваше болното момче с румънските буламачи на Джеймсън, аз открих и потвърдих, че местоположението на Джагър и Луна е Клуб Ковчег. Точно от тази информация Александър бе подтикнат да ме остави на сигурно в Дулсвил, докато той събира Валентин с по-големите му брат и сестра. Александър ми бе обещал, че ще се върне в Дулсвил скоро. Обаче това, което мислехме, че ще бъде само пренощуване в Хипстървил, се проточи до два, а после до три дни. Докато накрая не станаха дори повече.

Страхотният румънски вампир на домашно обучение, Александър, бе изпълнил с живот иначе тъмното ми съществуване. Докато самотното старо Имение остана празно без тайнствените си обитатели, на мен започна да ми липсва характерния начин, по който се държеше Александър — начина, по който нежно отмяташе косата от лицето ми или проследяваше дантелата по полата ми с призрачно белите си пръсти. Липсваха ми замечтаните му шоколадово-кафяви очи, ведрата му секси усмивка, нежните му чувствени устни, опрени в моите.

В една връзка третият е излишен, затова успях някак си да се удържа да не се натрапвам на Мат и Беки. В лунните вечери вместо неохотно да насърчавам с викове училищния футболен отбор, предпочитах да посетя празното Имение, да поседя под оголените дървета, до портите от ковано желязо или на неравните пълни с избуяли плевели стълби на прага. Понякога се отбивах и при беседката, където с Александър си споделяхме романтични десерти и откраднати целувки.

Убеждавах сама себе си, че всеки момент ще видя фаровете от Мерцедеса на Джеймсън, проблясващи от криволичещата алея за паркиране на Имението, но всяка нощ се връщах вкъщи сама, а пътят бе лишен от всякакви подобни на катафалка превозни средства.

Задрасквах всеки изминаващ ден от календара си „Чудатата Емили“ с огромен черен хикс. Започваше да ми изглежда като морски шах. От време на време звънецът иззвъняваше и когато го направеше, аз изтичвах до входната врата в нетърпеливото очакване на прегръдката от бледите ръце на Александър, който да ме повдигне и да ме дари с пламенна целувка. Но вместо гаджето ми ме посрещаше разносвачката на цветя от „Силата на Цветята“ с букет рози в ръце. Моята и без това мрачна стая бе започнала да наподобява „Погребално бюро Дулсвил“.