Читать «Кехлибареният далекоглед» онлайн - страница 5
Филип Пулман
2.
Балтамос и Барух
И дух премина над мене, космите ми настръхнаха.
Книга на Йов, 4:15
— Тихо — каза Уил. — Мълчете и не ме разсейвайте.
Беше малко след пленяването на Лира. Тъкмо беше слязъл от планината, след като вещицата уби баща му. Момчето извади малкия тенекиен фенер, който беше открил сред вещите на баща си, и го запали с помощта на намерения пак там сух кибрит, после приклекна под скалата и отвори раницата на Лира.
Бръкна вътре със здравата си ръка и напипа тежкия, увит в кадифе алетиометър. Уредът проблесна в светлината на фенера. Уил го поднесе към двете застанали до него фигури, които наричаха себе си ангели.
— Можете ли да гадаете по него? — попита.
— Не — обади се глас от тъмнината. — Ела с нас. Трябва да дойдеш. Да вървим при лорд Азриел.
— Кой ви накара да следвате баща ми? Казахте, че той не е знаел за вас. Само че не е така! Предупреди ме да ви очаквам. Баща ми знаеше повече, отколкото си мислите. Кой ви праща?
— Никой не ни е пратил. Тук сме по своя воля — отвърна гласът. — Искаме да служим на лорд Азриел. А онзи мъртъв човек, той какво искаше да направиш с ножа?
Уил се поколеба.
— Каза, че трябва да го занеса на лорд Азриел — призна след кратко мълчание.
— Тогава ела с нас.
— Не. Чак когато намеря Лира.
Уви алетиометъра в кадифето и го пъхна в раницата си. След като скри уреда на сигурно място, Уил се загърна в плаща на баща си, за да се запази от тежките дъждовни капки, и се загледа в двете сенки.
— Истината ли казвате? — попита.
— Да.
— Кажете ми тогава, по-силни ли сте от хората, или по-слаби?
— По-слаби. Вие имате истинска плът, а ние не. Въпреки това трябва да дойдеш с нас.
— Не. Щом съм по-силен, значи трябва да ми се покорявате. Освен това ножът е у мен. Затова ви заповядвам: помогнете ми да открия Лира. Не ме интересува колко време ще отнеме това, но първо ще я намеря и едва тогава ще отида при лорд Азриел.
Двете фигури останаха безмълвни няколко секунди, после отлетяха настрани и тихо заговориха помежду си. Уил не чуваше нито дума от разговора им.
Най-сетне те се върнаха и единият рече:
— Добре. Правиш грешка, но не ни оставяш никакъв избор. Ще ти помогнем да намериш детето.
Уил се вгледа внимателно в лицата им, но не успя да различи чертите им добре, само дъждът нахлу в очите му.
— Приближете се да ви видя — нареди момчето.
Те пристъпиха напред, но от това като че станаха още по-неразличими.
— На дневна светлина по-ясно ли се виждате?
— Още по-зле. Не сме от най-високопоставените ангели.