Читать «Кехлибареният далекоглед» онлайн - страница 5

Защо момчето продължаваше да повтаря името на Лира?

Защото не бе изгубило надеждата.

Кои бяха те?

Призраци.

Лира не можеше да ги докосне, колкото и да се опитваше. Ръцете й несръчно посягаха и се промушваха през тях, а момчето още стоеше там и я зовеше.

— Роджър — изрече тя, но гласът й прозвуча като едва доловим шепот. — Къде си, Роджър? Кое е това място?

— Това е светът на мъртвите, Лира… — отвърна той. — Не знам какво да правя… Не знам дали съм тук завинаги, не знам дали не съм сторил нещо лошо и какво е то, защото се опитвах да бъда добър… Мразя това място, страх ме е, мразя го…

— Аз…

2.

Балтамос и Барух

И дух премина над мене, космите ми настръхнаха.

Книга на Йов, 4:15

— Тихо — каза Уил. — Мълчете и не ме разсейвайте.

Беше малко след пленяването на Лира. Тъкмо беше слязъл от планината, след като вещицата уби баща му. Момчето извади малкия тенекиен фенер, който беше открил сред вещите на баща си, и го запали с помощта на намерения пак там сух кибрит, после приклекна под скалата и отвори раницата на Лира.

Бръкна вътре със здравата си ръка и напипа тежкия, увит в кадифе алетиометър. Уредът проблесна в светлината на фенера. Уил го поднесе към двете застанали до него фигури, които наричаха себе си ангели.

— Можете ли да гадаете по него? — попита.

— Не — обади се глас от тъмнината. — Ела с нас. Трябва да дойдеш. Да вървим при лорд Азриел.

— Кой ви накара да следвате баща ми? Казахте, че той не е знаел за вас. Само че не е така! Предупреди ме да ви очаквам. Баща ми знаеше повече, отколкото си мислите. Кой ви праща?

— Никой не ни е пратил. Тук сме по своя воля — отвърна гласът. — Искаме да служим на лорд Азриел. А онзи мъртъв човек, той какво искаше да направиш с ножа?

Уил се поколеба.

— Каза, че трябва да го занеса на лорд Азриел — призна след кратко мълчание.

— Тогава ела с нас.

— Не. Чак когато намеря Лира.

Уви алетиометъра в кадифето и го пъхна в раницата си. След като скри уреда на сигурно място, Уил се загърна в плаща на баща си, за да се запази от тежките дъждовни капки, и се загледа в двете сенки.

— Истината ли казвате? — попита.

— Да.

— Кажете ми тогава, по-силни ли сте от хората, или по-слаби?

— По-слаби. Вие имате истинска плът, а ние не. Въпреки това трябва да дойдеш с нас.

— Не. Щом съм по-силен, значи трябва да ми се покорявате. Освен това ножът е у мен. Затова ви заповядвам: помогнете ми да открия Лира. Не ме интересува колко време ще отнеме това, но първо ще я намеря и едва тогава ще отида при лорд Азриел.

Двете фигури останаха безмълвни няколко секунди, после отлетяха настрани и тихо заговориха помежду си. Уил не чуваше нито дума от разговора им.

Най-сетне те се върнаха и единият рече:

— Добре. Правиш грешка, но не ни оставяш никакъв избор. Ще ти помогнем да намериш детето.

Уил се вгледа внимателно в лицата им, но не успя да различи чертите им добре, само дъждът нахлу в очите му.

— Приближете се да ви видя — нареди момчето.

Те пристъпиха напред, но от това като че станаха още по-неразличими.

— На дневна светлина по-ясно ли се виждате?

— Още по-зле. Не сме от най-високопоставените ангели.