Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 55

— Сън ли е това? — рече Кандид. — Действителност ли е това? Аз ли съм в тази галера? Нима това е господин баронът, когото убих? Нима това е философът Панглос, когото видях обесен?

— Ние сме, ние сме — отговаряха те.

— Как, това ли е великият философ? — казваше Мартен.

— Е, господин капитан — рече Кандид, — колко пари искате като откуп за господин Тундер-тен-тронк, един от първите барони на империята, и за господин Панглос, най-дълбокия метафизик в Германия?

— Християнско куче — отвърна капитанът, — щом като тия две християнски псета са барони и метафизици — навярно големи чинове в тяхната страна, — ще ми платиш петдесет хиляди секвини.

— Ще ги получите, господине. Закарайте ме бързо, като светкавица, в Цариград и веднага ще ви платя. А, не, заведете ме най-напред при госпожица Кюнегонд.

Още при първите думи на Кандид капитанът насочи към града носа на кораба, който се понесе напред по-бързо от птица.

Кандид непрестанно прегръщаше барона и Панглос.

— Но как не съм ви убил, драги бароне? А вие, скъпи Панглос, как сте още жив, след като ви обесиха? И защо и двамата сте гребци в турска галера?

— Наистина ли милата ми сестра е в тази страна? — питаше баронът.

— Да — отговаряше Какамбо.

— Значи, отново виждам моя мил Кандид — викаше Панглос.

Кандид им представи Мартен и Какамбо. Всички се разцелуваха, всички говореха едновременно. Галерата летеше, те бяха вече в пристанището. Доведоха един евреин, комуто Кандид продаде за петдесет хиляди секвини един диамант, който струваше сто хиляди, евреинът обаче се закле в името на Авраама, че не може да му даде повече. Откупът на барона, и Панглос бе платен веднага. Философът се хвърли в краката на своя освободител и ги обля в сълзи. Другият му благодари, като кимна с глава, и му обеща да му върне парите при първа възможност.

— Но възможно ли е сестра ми да се намира в Турция? — повтаряше той.

— Няма нищо по-възможно — отговаряше Какамбо, — тъй като тя търка съдовете в дома на един трансилвански княз.

Намериха двама други евреи, Кандид извади още диаманти и всички тръгнаха с една друга галера да освободят Кюнегонд.

ГЛАВА XXVIII

КАКВО СЕ СЛУЧИ НА КАНДИД, КЮНЕГОНД, ПАНГЛОС, МАРТЕН И ПР.

— Извинявайте още веднъж — каза Кандид на барона, — извинявайте, преподобни отче, че ви пронизах със сабята си.

— Да не говорим повече за това — отвърна баронът; — аз съм малко прекалено рязък, признавам. Но понеже искате да знаете по каква случайност ме видяхте като каторжник в онази галера, ще ви кажа, че след като братът-аптекар на ордена излекува раната ми, бях нападнат и отвлечен от една дружина испанци. Затвориха ме в Буенос Айрес по времето, когато сестра ми тъкмо бе заминала. Поисках да се завърна в Рим при отеца-генерал. Бях назначен за изповедник при господин френския посланик в Цариград. Не бяха минали и осем дни, откакто бях поел службата си, когато една вечер срещнах един млад султански паж, който беше доста добре сложен. Беше много горещо и младежът искаше да се окъпе. Използвах случая да се окъпя и аз. Не знаех, че било престъпление, наказуемо със смърт, християнин да бъде заварен гол с млад мюсюлманин. Един кадия заповяда да ми ударят сто тояги по ходилата и ме осъди на каторга — да греба в галерите. Не вярвам някога да е извършвана по-ужасна несправедливост. Но бих желал да зная защо сестра ми се намира в кухнята на един трансилвански владетел, намерил убежище при турците.