Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 50

— О, ето двадесет и четири тома сборници на една академия на науките — извика Мартен. — Може би тука има нещо добро.

— Би имало — възрази Пококуранте, — ако поне един от авторите на тези празнословия беше измислил поне изкуството да се правят карфици, но във всички тези книги има само празни теории и нищо полезно.

— Колко театрални пиеси виждам тук — каза Кандид, — на италиански, на испански, на френски!

— Да — рече сенаторът, — има около три хиляди пиеси, но измежду тях има и три дузини добри пиеси. Колкото до тези сборници с проповеди, които всички заедно не струват дори една страница от Сенека, и всички тези дебели томове по богословие, представете си — нито аз, нито някой друг ги отваря някога.

Мартен забеляза полици, пълни с английски книги.

— Сигурно вие, като републиканец, харесвате повечето от тези произведения, написани тъй свободно — каза той.

— Да — отвърна Пококуранте, — добре е да пишеш това, което мислиш. Само човек има това преимущество. В цялата наша Италия хората пишат само това, което не мислят. Тези, които живеят в родината на Цезарите и на Антонините, не смеят да имат нито една мисъл, без да получат разрешение от някой якобински калугер. Бих бил доволен от свободата, която вдъхновява английските хора на мисълта, ако страстите и партизанският дух не разваляха всичко достойно за уважение, което тази ценна свобода дава.

Забелязвайки един том от Милтън, Кандид запита домакина дали не счита този автор за велик човек.

— Кого? Този варварин ли — отговори Пококуранте, — който прави дълъг коментар на първата глава на Битието в десет книги с груби стихове? Този недодялан подражател на гърците обезобразява сътворението! Докато Мойсей ни представя Вечното същество, което създава света чрез Словото, Милтън кара Месията да вземе един голям пергел от едно чекмедже на небето, за да начертае произведението си. Как бих могъл да уважавам този, който развали Ада и дявола на Тасо, който превръща Луцифер ту на жаба, ту на пигмей, който сто пъти го кара да предъвква същите речи, който го кара да води спорове по богословие, който, подражавайки сериозно на комичното изобретение на огнестрелните оръжия у Ариосто, кара дяволите да стрелят с топ на небето? Нито аз, нито въобще някой друг в Италия би могъл да хареса всички тези жалки чудатости. „Бракът на греха и смъртта“ и змиите, които грехът ражда, ще накарат всеки човек, който има що-годе изтънчен вкус, да повърне, а неговото дълго описание на една болница ще се понрави само на някой гробар. Тази тъмна, странна и отвратителна поема беше презирана още при раждането си. Моето мнение за нея днес е такова, каквото е било мнението на съвременниците му в собствената му страна. Впрочем аз казвам това, което мисля, и малко ме е грижа дали другите мислят като мене.

Кандид беше огорчен от тези думи, той уважаваше Омир и обичаше малко и Милтън.