Читать «Как е станал годежа на днешната имениница с достойния внук на хаджи Ивана» онлайн - страница 2
Алеко Константинов
— Тука ще седне г. инспектора, тука г-жа Тошева, а отляво г-ца Зойка. — вика един разпоредител.
— Не, не бива така — вика други. — По-добре г. инспектора, насреща му г-жа Тошева, а пък аз до него.
— Ба-а, да имаш да земаш, защо пък ти до него?
— Ами кой, ти ли?
— Защо аз? — госпожиците: те ще го забавляват. — Е, нека тъй да бъде — съгласи се противникът и всички приеха тоя порядък: начело ще седне инспекторът, до него надясно г-жа Тошева, наляво г-ца Зойка, до нея — Екатерина Козарева, а нататък вече редът се определяше по йерархическите степени. Но като наградиха двете учителки с честта да бъдат съседки на високия гост, компанията им възложи и, някои обязаностн, между които първо място заемаше длъжността им да залъгват г. инспектора и да не му оставят никога чашата празна. И наистина двете щастливци изпълняваха вечерта ролята си блестящо.
— Пийте, г. Иванов — подканва от една страна г-жа Тошева и допълва току-що изпразнената чаша.
— Защо не пиете, г. инспектор? — обажда се от лява страна г-ца Зойка със срамежлива любезност и му пълни деликатно чашата.
Е, иди сега че не пий! Глътва той и тая чаша, но не успее да я сложи празна на масата, ето ти отново дясната съседки:
— Е г. Иванов, ама вие нищо не пиете, дайте да ви налея.
Чашата се налива и изпразва, а учителите още недоволни и току мятат демонски сигнали с остъклени очи към съседките: „Наливайте, бре-е-е, наливайте, още, още, така, така…“ — говорят техните погледи.
— Гледай мари, Зойке, колко пие, пък нищо не му става! — шепне Козарева на ухото на лявата съседка.
— Отде знаеш, че нищо не му става? Я му виж носа на какво прилича! А очичките му две сълзи — забелязва тая.
— Ами я виж, покапал си жилетката и по мустаките му масло от яхнията — шепне първата.
— А ти видя ли през ръкавите долната му риза колко е мацана? — съобщава втората и се обръща отново към госта да изпълни ролята.
— Аз ще ви нарежа ябълка, г. инспекторе, а изпийте още една чаша вино.
Инспекторът мята един стъклен поглед на младата си съседка, пооцапва си трите пръста в масления мустак и хем ябълката изяда, хем и виното изпива.
— Пия за здравето на почтения ни гост, урр-а-а! — извика от другия край един екзалтиран даскал и накара да се проточат двадесет и пет ръце към почтения гост и двадесет и пет пъти да разпляскат разлюляната му чаша.
Цял ред безсмислени тостове, се посипаха един след друг.
Вечерята свърши.
— Г-н инспектор — заговори г-жа Анасташа, като забележи някакво нетърпение у госпожиците, — тази вечер има във военния клуб вечеринка, не желаете ли да идем всинца там?
— Я холан, оставете се от тая вечеринка — отговори инспекторът, — какво ще правите там? Чай ли ще пиете? Че нин тук можем да пием чай. Я налейте по едно вино, па нека изпеят учителките нещичко.
— Вярно, вярно, браво! — съгласиха се единодушно всички.
— Скоро самовара! Самовара скоро! — развика се Анасташа и като се обърна към учителките, каза им: — Госпожици, г. инспекторът желае да изпеете нещо; вие, г-це Козарева, като учителка на пението — произнесе Анасташа язвително, — и вий, г-це Зойка, изпейте по нещо.