Читать «Как е станал годежа на днешната имениница с достойния внук на хаджи Ивана» онлайн - страница 5

„Е, добре, той ще дойде — мечтае си тя, — ами какво ли… как ли ще начене?… Той в Немско е свършил… Колко са хладнокръвни тия немци… Той ще ме учи по немски… Как ли ще начене?… Ех, че ми се е разтупкало сърцето… — Госпожице, аз съм решил да стъпя в брак и във вас намирам всички тия качества… — Боже мой, боже мой!… Ами тамам се разчувствува, да му кажа «не»?… Той ще ме изпъди па другия ден от учителството… В «Народни права»… «Известяват ни от Стара Загора, че е изключена учителката Е. Козарева, защото отказала…» Госпожа Иванова… г-жа Иванова… Инспекторите трябва да ги канят в двореца… «La Bulgarie»… Известия от двореца… М—те Katherine Ivanoff… Свищовлия… Дали познава той Константиновите?…

… Ами зестра… а-а, аз ще му кажа отначало, да не се надява… Ами Анасташа утре: «О, госпожице Козарева, на добър час, да знаете колко се зарадвах!»… Радва се тя!… Той трябва да знае брата ми… Ще известя в Сливен телеграфически. И той заминува за там… Той!… Кой е «той»! Ох, божичко! «Сливен. Козарову. Сгодих се за инспектора Иванова, приемете го като син»… Ами Зойка? Аз ще му кажа да я премести в София… «На добър час! Честита си мари, Тинко»… Ух, че ми се пие вода!…“ „Чук, чук, чук!“ — се чува тропот на външните врата.

„Чук, чук, чук!“ — отговаря моминото сърце в гърдите. — Идат! Боже, помогни ми! — И момата се затече в стаята на баба си.

Слугата отвори и влязоха Стойков и след него сам инспекторът с балтон и наметнат презглава с плед. В тоя ден беше ужасен студ. Парата от дишането беше посребрило брадите на гостите. В това време, когато гостите си събличаха горчите дрехи и се приглаждаха, баба Хаджийка викаше отвътре:

— Мари Тинко, ти луда ли си? Излез посрещни гостите! — Но като видя, че смаяната и развълнувана Тинка не разбира от думи, хвана я за пиещите и полусериозно, полушеговито, изтласка я в залата. Тя се спря неподвижно пред гостите, но в същия миг нейното нервно възбуждение се разрази с едни увлекателен смях.

Инспекторът изтълкува в своя полза този неочакван смях и тържествено се изкачи след нея по стълбите, придружен от Стойкова.

Разговорът се начена с откъснати фрази, които нямаха нищо общо с целта на посещението.

— Много студено днес — процеди инспекторът между мустаките си и зъбите му тракаха, като че искаше да докаже, че и в стаята с студено, макар и да имаш; двадесет градуса топлина.

— Да — продума кратко момата и замълчаха.

— Днес беше много весело в училището — начена момата.

— Да — ораторствува момъкът и пак мълчание.

Стойков, като прие, че тяхното мълчание произлиза из стеснение от неговото присъствие, под предлог, че ще си пали цигарата, тръгна да слезе при баба Хаджийка.

— Г-н Стойков, г-н Стойков! — извика с прострени към него ръце момата и се препречи при входа на вратата. — Къде отивате?… Стойте… Аз не ща… Стойте тук…