Читать «Кадри от САЩ (Вени)» онлайн - страница 2

— Вярно, но вземам два пъти повече пари от тях самите! — бе логичният му отговор — Що съм завършил езикова гимназия в София, като няма да си ползвам езика по предназначение.

— Аз като гледам, май повече ползваш ръцете си, но…!

Вени махна с ръка и отново стана, наля в едно канче някакъв химикал, който отвратително вонеше и го изля в резервоара на миялната машина. Допълни го с вода от чешмата и я подкара из магазина. Двата диска на машината се въртяха и миеха акуратно пластмасовата настилка. Между гондолите няколко американци зареждаха със стока и слагаха етикети с цените. Гледаха си спокойно работата, без да ми обръщат никакво внимание. През цялата нощ в магазина бе пусната приятна музика и времето не се усещаше как минава. Вени ми разясни, че не можем да напуснем магазина по никой начин. Всичко е заключено и само ако но някой му стане много зле, викат по телефона линейка, за да го прегледат или откарат в болница. Така до четири сутринта, младият българин изми целият магазин. Последва нова почивка за цигара и след това включи бахарката. Това бе машина за лъскане на пода с двигател „Хонда“, който работеше с пропан и доста силно бръмчеше. Вени си запуши ушите с малки дунапренови тапи, които също вземаше от щанда и даде газ на машината. Тя зарева като кросов мотоциклет и се понесе в магазина, водена от здравите му ръце. След него пода блестеше като огледало. До шест часа магазинът светеше от чистота и Вени приключи работа. Косата му бе мокра от пот, а тениската залепнала по тялото. Той педантично почисти машините, наплиска лицето си с вода и се усмихна:

— Ето, виждаш ли колко е просто! Нищо работа, а дават една торба пари за това! Никой не ти се бърка, не ти дава акъл и не ти пречи, стига да я вършиш както трябва! И страхотно поддържа формата. Като се върна в България за две седмици, наддавам с петнайсет килограма! Отпускам се като торба и не ми харесва. А тук все едно ходя на фитнес!

След така формулираният начин да се изкарват пари в Америка, напуснахме магазина, а от още тъмното утринно небе, над огромния като летище паркинг, плющеше странно топъл за декември дъжд. Ниски кълбести облаци бяха притиснали земята и изливаха вода като от водопад. Метнахме се в Мицубишито и потеглихме към квартирата на Вени. За американския начин на живот, тя не бе нищо особено, но разполагаше с климатик, голяма видеоуредба „Сони“, удобни мебели и пълен с продукти огромен хладилник. Тук Вени щеше да си почива до следващата нощ.

И аз се прибрах да поспя, като се чудех дали в България нашето момче би вършило същата работа, за същите пари. Сънят ме унесе, без да съм си отговорил.

Информация за текста

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3091]

Последна редакция: 2007-07-04 21:10:01