Читать «Кадри от САЩ (Вени)» онлайн

Красимир Бачков

Кадри от САЩ

Вени

Вени бе пич отвсякъде. Висок, атлетично сложен, симпатичен и печен колкото си иска. Спокойно можеше да стане модел на Армани или Пако Рабан, но бе чистач на магазин в Чарлстън, Южна Каролина. Всяка вечер към единадесет се качваше на спортното си Мицубиши и карайки бавно и спокойно, пристигаше на паркинга на Олмарта където работеше. Тук, в огромното хале на магазина се трудеше здраво до сутринта.

— Работата никак не е трудна! — небрежно уточни той, запалвайки първата си за нощта цигара. Беше включил миялната машина към мрежата, за да зареди акумулаторите и приседна на една празна касетка за хляб.

— Вземам по хиляда и шестстотин чисто на месец, което си е съвсем прилично за Америка. Тия приказки в България, дето заплатите тук били по четири — пет хиляди, са си просто мечти. Не, че няма американци които си докарват и повече, но те са десет — петнайсет процента от всички. В тоя провинциален град, хората бачкат за по хиляда долара. Понеже са марди и не им се работи, я карат както дойде и едва свързват двата края. А аз си начуквам паричките и си живея живота както си искам.

— С какво се занимаваше в България? — проявих нездраво любопитство, но той с усмивка отвърна:

— Нямаш си на представа какъв баровец го давах в родината! Карах БМВ — петица, пушех само Марлборо и от кафетата не излизах. Мангизи, мацки колкото щеш! Внасях коли от Германия и ги продавах на балъците. На кола си докарвах средно по хиляда марки. Обаче като дойде оня крадльо Симеон на власт, народът съвсем я закъса и бизнесът замря. Хората за хляб пари нямат, та камо ли за коли! Мотах се така някой и друг месец и като видях, че няма накъде, си вдигнах задника, та в Америка. Тук не мога да се оплача от нищо! — той угаси догорялата цигара и се надигна. Качи се по една стълба и след малко се върна с огромна изтривалка в ръце. — Вземат ми мапата да чистят през деня и затова я крия. Иначе като дойда вечер на работа, ми трябва поне час, за да открия къде са я захвърлили — обясни кротко той. После внимателно я почисти и заедно с една по-малка метла, тръгна да събира отпадъците из магазина. Буташе изтривалката с една ръка, а с другата педантично събираше и най-малката хартийка по земята. За полепналите дъвки разполагаше с остро ножче, с което ги отлепваше от пода. И тъй като магазина бе около половин квадратен километър, за това му бяха нужни около два часа. След това седна и запали нова цигара.

— К’вото ми трябва от магазина, си го вземам! Кеф ми ядене, кеф ми пиене, всичкото ми е без пари!

— А камерите не те ли засичат? — посочих закачените на тавана кафяви стъклени топки, в които се намираха малките камери на охраната. Вени се засмя и авторитетно обясни:

— На всичко му се намира цаката! Аз ако не мога с едни камери да се оправя, закъде съм! Виж, тукашните главочи са доста загубени. Крадат и не се сещат дори да махнат опаковката. Вземат нещо, сложат го в джоба и на вратата сигнализацията веднага ги хваща. Абе кво да ти разправям, прости хора!

— Прости, ама ние идваме при тях да им слугуваме, а не те при нас!