Читать «Кадифеният губернатор» онлайн - страница 182

— Здравейте, Николай Михайлович — усмихна се Александър, щом влезе в кабинета.

— Здравейте…

— Ето че дочакахте. Дойдох.

— С белезниците ли? — усмихна се кисело Колесниченко.

— С удоволствие щях да го направя, но законът не позволява. Все пак сте сенатор! Приготвяйте се, Николай Михайлович.

— За предварителния арест ли?

— Казах, че законът не позволява. За Москва.

4.

Александър Борисович Турецки стоеше край гроба на Соня Полонска, над който се издигаше прост дървен кръст. В Богоявленския женски манастир бе тихо, свежо и прохладно. Бе краят на септември и от дърветата полека се ронеха листа, завъртаха се бавно във въздуха и застилаха земята.

Преди да дойде на гроба, Турецки се срещна с игуменката на манастира, млада жена, бивша театрална и филмова актриса.

Той я позна, но не се издаде. Александър й подаде четирите сребърни обеци, последния подарък на Соня за манастира.

— Може би ще си ги запазите за спомен? — предложи игуменката.

— София Андреевна завеща цялото си имущество на вашия манастир — отказа Турецки.

— Запомнила съм София Андреевна — каза игуменката, — макар да е идвала само веднъж в манастира. Беше много красива, но тайнствена.

— Животът й беше труден — съгласи се Александър.

— Нашите сестри всеки ден споменават Софця Андреевна. Сега вече имаме достатъчно средства, за да построим Богоявленския храм.

Игуменката заведе Александър до гроба на Соня.

— Постойте, поскърбете — рече тя. — Така трябва. И ви благодаря.

— За какво? — искрено се учуди Турецки.

— Хората ме познават — усмихна се игуменката. — Разпитват. А това е неприятно. Бог да ви е на помощ.

Александър замълча, без да знае какво да отговори. Игуменката се оттегли незабелязано, сякаш се стопи във въздуха.

— Прости ми, Соня — тихо рече Турецки, прекръсти се несръчно и излезе навън.

Манастирът бе на брега на Волга. Над водата с пронизителен вик се рееше бяла чайка. Саша отвори ладата и седна на кормилото. Ако в манастира мислите му витаеха във вечността, навън преминаха към ежедневните проблеми.

„Каква е разликата между единия и другия?“ — попита президентът, като имаше предвид секретаря на Съвета за сигурност и бившия шеф на охраната си, когото секретарят подкрепи на изборите за депутат в Държавната Дума. И страната отново се раздели на две. Секретарят бе уволнен, но не се предаде, мина в опозиция, сега обикаляше из чужбина. Василий Хвостов заемаше висок пост, вероятно имаше най-искрени намерения да въведе поне относителен ред в Русия, но се изсили и веднага му пречупиха крилата. Поне успя да прати господин Потапов в Лефортовския затвор, но след като го уволниха от поста и назначиха новия директор на ФСС, бившият помощник на президента отново се окопити.

Както и предполагаше Турецки, делата около ССК започнаха постепенно да заглъхват, да се прехвърлят от един отдел в друг и най-накрая бяха предадени в следственото управление на Федералната служба за сигурност, където окончателно щяха да се изгубят. Саша бе напълно сигурен в това.