Читать «Кабардинска приказка (Кабардинска приказка)» онлайн

С труд спечелени пари

Кабардинска приказка

Синът на един заможен човек бил много мързелив. Бащата от сутрин до вечер се трудел, а синът безделничел. Как работят хората не знаел и не искал да знае; ядял и пиел, с широка ръка пилеел бащините си пари.

Додеяло това на бащата, пък и го досрамяло от съседите. Решил да го приучи на честен труд и пестеливост. Един ден му рекъл:

— Е, синко, ти си вече голям, можеш да си печелиш сам хляба, че който се излежава на младини, умира от глад на старини!

Не му се щяло на мързеливеца да остави мекото легло и добрите приятели, ала нямало какво да прави: бащината воля е закон. Навел глава и продумал:

— Добре, тате…

Бащата отвел сина си в съседното село. Там го главил ратай у един свой познат.

Условили се момъкът да работи цяла година за една жълтица.

Бащата си отишъл, а стопанинът си помислил: „Защо ли този човек ми води сина си за ратай? И то само за една жълтица да ми работи цяла година? Той е толкова богат, че може да изхрани не един син, а дванадесет. Сигурно иска да ме изпита как се отнасям с ратаите си — дали не ги пресилвам с работа, дали лошо ги храня, та сетне да ме обади на старейшината и да ме посрами пред всички. Не, няма да карам синчето му да работи както другите ратаи! Ако го моря с работа, бащата ще ми се разсърди!“

И стопанинът оставил момъка пак така да безделничи: хранел го добре и добре го обличал. А мързеливецът, разбира се, само това и чакал — по цял ден се изтягал на сянка и се шляел с нови приятели.

Така се изтърколила годината. Както било уговорено, стопанинът дал на момъка една жълтица и го пратил да си иде у дома.

Пристигнал си синът в бащиния дом, охранен, прилично облечен.

— Е, синко, как е? Поработи ли? — попитал го бащата.

— Поработих, тате.

— Получи ли пари за труда си?

— Получих една жълтица.

— Дай я тук!

Подал синът получената от стопанина жълтица. Взел я бащата, и без дори да я погледне, захвърлил я в реката. Синът не се учудил на тая бащина прищявка. Вдигнал рамене — защо да се ядосва за една жълтица! Това пари ли са?

Поседял синът под бащината стряха, изтягал се на меко някой и друг ден. Бащата пак рекъл:

— Е, синко, ще трябва да отидеш да поработиш още една година!

— Бива, тате! — съгласил се мързеливецът. Разбрал той, че и като ратай Пак нищо няма да работи и ще скита с весели приятели.

Отвел го бащата в друго село, при друг познат стопанин. И с него се условил, че синът му ще работи една година и за труда ще получи една жълтица.

И този стопанин като предишния си помислил: „Защо ли пък такъв заможен човек ми дава сина си за ратай? Сигурно иска да ме изпита, та после да ме обади на старейшината, че измъчвам ратаите си и не ги храня добре. Ама аз няма да насилвам момчето да работи.“

И оставил той момъка на негова воля: ако иска да работи, ако иска — да лежи. А го обличал и хранел като роден син.

Изхвърчала още една безгрижна и безплодна година. Стопанинът дал една жълтица на мързеливеца и го пуснал да си върви у дома.

Върнал се синът при баща си.

— Е, синко, поработи ли?

— Поработих, тате.

— Получи ли пари за труда си?