Читать «Историята на Аояги» онлайн - страница 4

Томотада страдал безутешно, но знаел, че е съвършено безсилен да направи каквото и да било. Бил само обикновен васал и пратеник на далечен даймьо, а в момента зависел от милостта на много по-могъщия Хосокава, чиито заповеди не можел да престъпи… Освен това си давал сметка, че е направил глупост и сам си е виновен за сполетялото го нещастие, като влязъл в тайна любовна връзка, която самурайският кодекс категорично осъждал. Оставала му само една надежда, отчаяната надежда, че Аояги ще пожелае и ще успее да избяга с него. След дълги размисли и колебания Томотада решил да опита да й изпрати писмо. Това било, разбира се, рисковано — писмото можело да попадне в ръцете на владетеля, а да изпратиш любовно писмо на дама от двореца, се тълкувало като непростимо оскърбление. Но Томотада решил да поеме риска и под формата на китайско стихотворение съчинил писмо, което успял с огромни усилия да изпрати на Аояги. Стихотворението съдържало само двадесет и осем йероглифа, но чрез тях младежът съумял да изрази силата на своята любов и болката, че е загубил любимата си.

Още миг, и ще докосне принцът скъпоценния ми свиден бисер. Натежали са ръкавите й от сълзи. Но дари ли я с любов безбрежна, аз ще бродя в тъжна самота.

Същата вечер на Томотада било заповядано да се яви пред владетеля Хосокава. Младежът веднага разбрал, че довереникът му е разкрит, а ако писмото му било вече в ръцете на могъщия даймьо, не можел и да се надява на пощада — очаквало го най-страшното. „Ще нареди да ме убият — мислел си Томотада, — но за какво ми е животът без Аояги? А ако ме осъдят на смърт, поне и аз ще се опитам да убия Хосокава!“ Той мушнал мечовете в пояса си и забързал към замъка.

Още щом влязъл в голямата дворцова зала, видял принца да седи на почетното си място, заобиколен от висши сановници с церемониални шапки и одежди. Царяло гробно мълчание и когато Томотада приближил, за да поздрави смирено, тишината му се сторила зловеща като затишие пред страшна буря. Но неочаквано Хосокава слязъл от почетното място, хванал младежа за ръка и започнал да рецитира стихотворението:

Още миг, и ще докосне принцът…

Томотада вдигнал поглед и видял в очите му сълзи. После Хосокава казал:

— Вие се обичате така силно, че реших да ви благословя вместо моя родственик — владетеля на Ното. Ще отпразнуваме още сега сватбата. Ето, гостите са вече тук, а и подаръците са готови.

По даден от владетеля знак отместили плъзгащите се врати към съседната зала, където Томотада видял събрани много знатни придворни, повикани за церемонията… Сред тях била и Аояги в сватбени одежди…

Така му върнали любимата, а сватбата била весела и шумна и двамата млади получили много и скъпи подаръци от Хосокава и неговите приближени.

Пет години преживели щастливо Томотада и Аояги. Но една сутрин, както разговаряла с мъжа си, Аояги неочаквано изкрещяла от болка, а сетне пребледняла и застинала. След малко казала със слаб глас:

— Извини ме, че извиках така, но болката бе тъй внезапна!… Сигурно сме били предопределени един за друг от кармична връзка в някой наш предишен живот и аз вярвам, че и в бъдещите си прераждания ще имаме щастието да се срещнем, и то неведнъж… Но в това си съществуване трябва вече да се разделим. Моля те, повтаряй за мен молитвата „Нембуцу“, защото умирам.