Читать «Историята на Аояги» онлайн - страница 2
Лафкадио Хърн
— Дъщеря ни Аояги, господине, израсна сам-сама тук в планините и не познава добрите обноски. Молим да й простите непохватността и невежеството.
Томотада възразил, че за него е щастие да му прислужва такава хубавица. Не можел да свали очи от нея, макар да виждал, че под погледа му страните й руменеят. Той така се прехласнал, че забравил храната и сакето. Майката загрижено казала:
— Любезни господине, надяваме се дълбоко, че ще хапнете поне малко от храната и ще опитате нашето саке, колкото и недостойни да са те за вас, защото навярно сте уморен и съвсем премръзнали от ледения вятър.
За да не обиди старците, Томотада пийнал и хапнал колкото можал. А чарът на девойката все повече го запленявал. Той я заговорил и открил, че и гласът й е нежен като лицето й. „Може и да е отрасла в планините — помислил си той, — но тогава навярно родителите й са били някога хора с висок ранг, защото тя говори и се държи като дама от благородно потекло.“ Неочаквано младежът се обърнал към девойката със стихотворение, за което го вдъхновила насладата в душата му. Стихотворението криело в себе си и въпрос:
Без нито миг колебание, Аояги отвърнала:
Тогава Томотада разбрал, че тя приема възхищението му, и бил не по-малко очарован от умението й да предаде поетично чувствата си, отколкото от уверенията, които тя вложила в стихотворението си. Вече бил убеден, че не може и да мечтае да срещне или да спечели на този свят по-красива и по-умна от тази обикновена девойка. Вътрешният му глас сякаш крещял настойчиво и го подканял: „Не отминавай щастието, изпратено ти от боговете!“
С една дума, Томотада бил омагьосан, така омагьосан, че без да се двоуми, поискал от старците ръката и а Аояги, като в същото време им открил името, потеклото и ранга си в двора на владетеля на Ното. Двамата старци му се поклонили ниско, надпреварвайки се да изкажат почудата и благодарността си. А след известно колебание бащата отвърнал:
— Милостиви господарю, вие сте човек с високо положение и навярно ще се издигнете още повече. Оказвате ни прекалено голяма чест и ние наистина не знаем как да ви изкажем дълбоката си благодарност. Но дъщеря ни е глупаво селско момиче от просто потекло, неука и без опит и едва ли е достойна за съпруга на благороден самурай. Не смеем и да помислим за това. Ала щом тя ви харесва и вие й прощавате снизходително грубите селски обноски, ние с радост ви я даваме за покорна слугиня. Благоволете да разполагате с нея както пожелаете.
До сутринта бурята стихнала и слънцето се показало от безоблачния изток. Ръкавите на Аояги скривали от очите на нейния възлюбен руменината на изгрева по страните й, но Томотада не можел да се задържа повече в този гостоприемен дом. Ала и не искал да се примири с раздялата. Затова щом се приготвил за път, рекъл на старците:
