Читать «История от Хаянис Порт» онлайн - страница 7

Момичето беше толкова умно, толкова мило и красиво, че сърцето ми се късаше всеки път, като го погледнех. Затова вечерята беше странна. Шийла Кенеди беше толкова прекрасна, а любовта между нея и Робърт Румфорд толкова чиста и нежна, че на никой не му идваше на ум какво да говори, освен дребни глупости. Хранехме се мълчаливо.

Капитанът заговори за политика само веднъж.

— Ъ-ъ-ъ… Все още ли смяташ да произнасяш речи из областта или… ъ-ъ-ъ… — попита го той.

— Мисля известно време изобщо да не се занимавам с политика — отвърна Робърт.

Капитанът произнесе нещо, което никой от нас не разбра, защото думите сякаш го задушиха.

— Татко? — покани го Робърт да повтори.

— Казах — отвърна капитанът, — че така си и мислех.

Погледнах към жена му, Кларис. Бръчките си бяха отишли от лицето й. Тя също изглеждаше млада и красива. Изглеждаше напълно спокойна — за първи оът от Бог знае колко години.

Едно от нещата, които споменах за вечерята е, че беше тъжна. Тъжната част се състоеше в това, че капитанът се чувстваше самотен и изоставен.

Двамата млади отидоха да се повозят на лодка на лунна светлина. Капитанът, жена му и аз седнахме на чаша бренди на верандата, този път откъм морето. Слънцето бе залязло. Потокът туристи бе пресъхнал. Бързоходците на петдесет мили, които бяха помолили да полегнат на моравата отпред, все още бяха там и спяха дълбоко, с изключение на едно момче, което свиреше на китара. Свиреше бавно. Понякога изглеждаше, че между две докосвания на струните минаваше цяла минута.

Появи се Джон, икономът, и попита дали е дошло време да се запалят прожекторите, осветяващи сенатора Голдуотър.

— Мисля да не ги палим тази вечер, Джон — отвърна капитанът.

— Да, сър — отвърна Джон.

— Все още съм за него, Джон — обясни старият Румфорд, — не си прави погрешни изводи. Просто си мисля, че тази вечер трябва да му дадем почивка.

— Да, сър — кимна Джон и излезе.

На верандата беше тъмно, така че не виждах лицето на капитана много добре. Мракът, брендито и бавното свирене на китара му помогнаха да ми разкаже истината за себе си, без да чувства голяма болка.

— Да оставим сенатора от Аризона на мира — заговори Румфорд. — Всеки знае кой е той. Въпросът кой съм аз.

— Достоен за обич човек — обади се Кларис от тъмнината.

— Кой съм аз, когато прожекторите на Голдуотър са угасени и синът ми е сгоден за една Кенеди, ако не това, което днес каза екскурзоводът? Човек, който седи на верандата си, пие мартини и се наслаждава на морския бриз.

— Ти си интелигентен, чаровен, добре образован и все още съвсем млад мъж — обади се Кларис.

— Трябва да си намеря някаква работа — заяви Румфорд.

— И двамата ще се чувстваме толкова по-щастливи — отвърна жена му. — Винаги ще те обичам, независимо от всичко. Но сега мога да ти го кажа, скъпи… ужасно трудно е за една жена, да се възхищава от мъж, който не върши нищо.

Видяхме светлината от фаровете на две коли, излизащи от имението на Кенеди. Спряха пред къщата на Румфорд. Който бе в тях, бе решил добре да я огледа. Капитанът заобиколи по верандата, за да види какво става. И чух гласа на президента на Съединените щати, който беше в първата кола.