Читать «История от Хаянис Порт» онлайн

Кърт Вонегът

История от Хаянис Порт

Най-далеч от дома, където съм продавал ветроустойчиви прозорци, е Хаянис Порт, буквално в предния двор на лятната резиденция на президента Кенеди. Обикновено не се отдалечавах на повече от двайсет и пет мили, което означава Норт Крофърд, Ню Хемпшир.

Онова в Хаянис Порт се случи, защото някой изтълкува погрешно нещо, което казах, и си помисли, че съм ревностен републиканец, последовател на Голдуотър. Истината е, че нямах никакво мнение за Голдуотър.

Ето какво стана — отговорникът за дейността на Клуба на Нюкрофърдските лъвове беше привърженик на Голдуотър и бе поканил едно студентче, Робърт Тафт Румфорд, да говори пред събрание на клуба за кашата на демократите във Вашингтон и Хаянис Порт. Това момче беше президент на някаква национална студентска организация, която се стремеше да върне страната назад, към онова, което наричаха „Първи принципи“. Един от „първите принципи“, спомням си, беше да се премахне подоходния данък. Трябваше да чуете аплодисментите.

Имах странното чувство, че момчето не се интересуваше от политика повече от мен самия. Под очите му имаше кръгове и изглеждаше така, сякаш искаше да е някъде другаде. Казваше силни неща, но звучаха като изпълнение на казу. Беше истински интересен, само когато разказа, че е бил състезател по ветроходство и че е играл голф и тенис с различни представители на фамилията Кенеди и техните приятели. Спомена, че въпреки пропагандата за това, колко добър на голф бил Робърт Кенеди, Боби всъщност изобщо не го бивало. Каза също, че Пиер Селинджър бил един от най-слабите играчи на света, а в същото време не давал пет пари за тенис и ветроходство.

Родителите на Робърт Тафт Румфорд бяха там, за да го слушат. Бяха дошли чак от Хаянис Порт и много се гордееха със сина си — поне бащата. Беше с бели памучни панталони и бели обувки, въпреки че беше валяло сняг, а сакото му бе тъмносиньо с лъскави метални копчета. Момчето го представи като капитан Уилям Румфорд. Той беше нисък мъж с много рунтави вежди и бледосини очи. Приличаше на тромаво, дружелюбно мече, както и сина му. По-късно научих от един човек от тайните служби, че Кенеди понякога ги наричали „двамата Пух“, защото приличали на мечето от „Мечо Пух“.

Съпругата на капитана, обаче, не беше като мечо Пух. Беше слаба и жива, с около пет сантиметра по-висока от мъжа си. Мечките изглеждат така, сякаш са доволни от всичко. Тази жена изглеждаше иначе. Личеше си, че доста неща я изнервят.

След като момчето престана да излива огън и жупел върху представителите на фамилия Кенеди, като баща му аплодираше всичко, което изрече, се изправи Хей Бойдън, строителят. Той беше демократ, привърженик на Кенеди и каза на момчето някои ужасни неща. Помня само първото от тях:

— Синко, ако изпускаш толкова много пара, още докато си сукалче, няма да ти остане никакво налягане, когато си достатъчно голям, за да гласуваш.

Оттам нататък стана още по-лошо.

Момчето не се ядоса. Просто се смути и отвърна с още едно изпълнение на казу. Всъщност най-много се развълнува капитанът. Доби цвят като доматен сос. Той се изправи и възрази, при това доста добре, независимо, че жена му през цялото време дърпаше долния край на сакото му. Опитваше се да му попречи да вдигне толкова много шум, но капитанът обичаше да вдига шум.