Читать «История от Хаянис Порт» онлайн - страница 3

Когато най-накрая се добрах до авеню „Ървинг“ се оказа, че улицата е затворена от полицията и хората на тайните служби. Адли Стивънсън го пуснаха да мине, но мен — не. Полицаите ме накараха да продължа с колоната туристи нататък, до следващата успоредна на авеню „Ървинг“.

След това се оказах в самия Хаянис — минах покрай „Президентски мотел“, „Първа семейна сладкарница“, „Коктейл бар“ и миниатюрно игрище за голф, наречено „Нови простори“.

Влязох в сладкарницата и се обадих на Румфорд, за да разбера как един най-обикновен продавач на ветроустойчиви стъкла може да се добере до авеню „Ървинг“, без да умре в градушка от олово. Телефона вдигна икономът. Записа номера на камионетката ми, попита ме колко съм висок, какъв е цветът на очите ми и всичко останало. Обясни ми, че ще каже на хората от тайните служби да ме пуснат да мина.

Беше късно следобед и не бях хапвал нищо, така че реших да си взема вафла. Вафлите бяха наречени с имената на различните Кенеди, техните приятели и роднини. Вафлата с ягоди се наричаше „Джаки“. Вафлата с лъжичка сладолед беше „Карълайн“. Имаше дори вафла „Артър Шлезинджър, младши“.

Изядох една, наречена „Теди“ — с чаша „Джо“.

Когато отново отидох до авеню „Ървинг“, ме пуснаха да мина — точно зад министъра на отбраната на Пакистан. Освен нас нямаше жива душа и улицата бе спокойна като пустинята Сахара.

Откъм страната на президента нямаше нищо за гледане, освен една нова ограда от дялани кедрови трупи, висока около три метра и дълга малко по-малко от сто, с портал. Къщата на Румфорд беше точно срещу нея. Беше една от най-големите и най-стари наоколо. Тухлена. Имаше кули и тераси, и веранда, която я заобикаляше от всички страни.

На терасата на втория етаж видях огромен портрет на Бари Голдуотър. Върху зениците на очите му бяха монтирани велосипедни светлоотражатели. Тези зеници гледаха втренчено точно към портала на Кенеди. Навсякъде наоколо имаше прожектори, така че явно сградата се осветяваше нощем. Прожекторите бяха снабдени и с капаци.

Човек, който продава ветроустойчиви стъкла, никога не може да бъде сигурен към коя класа принадлежи, особено ако и сам ги монтира, така че бях готов да стоя настрана и веднага да се заема с работата си — да измеря прозорците. Но капитанът ме посрещна като важен гост. Покани ме на коктейл и на вечеря, дори да преспя у тях. Каза, че можело да измеря прозорците и на следващия ден.

Седнахме на чаша мартини на верандата, но не на най-приятната й страна, която гледаше към яхт клуба и пристанището. Седнахме така, че пред очите ни бяха всичките окаяни туристи, които отпращаха към Хаянис. Капитанът обичаше да говори за всичките онези глупаци.

— Погледни ги — каза той. — Искаха блясък, а сега разбират, че няма да получат такова нещо. Очакваха да ги поканят да играят тенис с Юнис и Франк Синатра, с министъра на отбраната и министъра на здравеопазването. Гласуваха за разкоша. Погледни ги сега! Не могат да зърнат дори комина на Кенеди над върховете на дърветата. Най-многото, което ще получат, е вафла, наречена „Карълайн“, при това по-скъпа, отколкото трябва.