Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 205

И Шурик видя като наяве онова малко „о“, което като печат на последното вдишване-издишване бе лежало на устните на Валерия, и си помисли, че в смъртта има женственост и самата дума „смърт“ и на руски, и на френски е от женски род… трябва да види как е на латински… а на немски е „der Tod“ — от мъжки и това е странно… не, изобщо не е странно, при тях там смъртта е войнствена, в бой — копия, стрели, груби рани, разкъсано месо… Валхала… Но правилно е ето така — меко и плавно… Валерия… Горката Валерия…

Щом приключиха с подреждането на гробната красота, отново заваля и всички разтвориха чадъри. Чу се шумол на вода — звукът на капките, падащи върху коприната на чадърите, върху главите, косите, раменете и листата… и картината стана съвсем нереална, и брат Доменик, до когото се притискаше Шурик, му каза направо в ухото, като леко се надигна на пръсти:

— Нищо не може да се направи, но е така: мястото на жената е около смъртта… женско място…

„Именно… малко двусмислено… не, многосмислено“ — съгласи се вътрешно Шурик.

Литовците вече бързаха за влака и Шурик отиде да ги изпрати на Белоруската гара. Настани ги във влака, прескочи до вкъщи да поседи малко с Веруся — сутринта тя бе пожелала да дойде на погребението: не познаваше Валерия лично, но от време на време бе разговаряла с нея по телефона…

Но Шурик твърдо й отказа:

— Не, Веруся, не бива… Ще се разстроиш…

Тя май се пообиди… Или не?

Шурик пи чай с нея, после слезе в хлебарницата, купи от любимите й бисквити, занесе ги вкъщи и пристигна на помена, когато скръбната част вече завършваше и жените, изпили първите три чашки, като се прекъсваха една друга, разказваха своите истории за Валерия — колко добра и весела е била, колко стабилна и лекомислена. Мястото не беше стигнало за всички — столовете, фотьойлите, кушетките и табуретките бяха плътно заети и десетина жени стояха прави до вратата, в прохода между голямата разтегателна маса и бюфета. На нощното шкафче, от което отец Доменик бе помолил да се махнат разноцветните шишенца и където предната вечер той бе осветил виното и прозрачния католически хляб, бяха поставили чиния с мезета и чашка водка, покрита с филийка хляб…

Съвсем наскоро много от тях бяха празнували тук петдесетгодишнината на Валерия и един огромен букет от сухи рози, изкусно изсушени с главичките надолу, на тъмно, така че да не избеляват цветовете, стоеше като новичък в една пукната ваза, годна именно само за сухи цветя… Шурик също пристъпяше от крак на крак в антрето, а до вратата стоеше съседът милиционер и правеше на Шурик трудноразбираеми знаци: дали искаше нещо за пиене, или да запали цигара… Поднесоха му чиния с мезета и това бяха приготвени от чужда ръка мезета, неестетично нарязани, прекалено тлъсти и солени. Шурик пийна една чашка, после втора… А после при него започнаха една по една да идват жените, някои едва познати, но повечето виждаше за пръв път — с насълзени очи, вече размекнати от алкохола и всеобщата нежност, за да пийнат с него лично в памет на Валерия, и всяка от тях му подсказваше, че знае за неговото тайно място в живота на Валерия, а някои дори преминаваха границата на приличието в своите съболезнования. Особено Соня-Чингис хан. Тя здравата се бе напила и предизвикателно, след като изпи с Шурик поредната чашка за Бог да прости, му пошепна: