Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 2

Рогачов вдигна глава от чинията си свински крачета със спанак, главата му леко кимна по посока на свободния стол насреща. До него седеше непознат мъж, който вероятно щеше да играе ролята на преводач, съобрази Маршал. Рогачов не говореше английски и не можеше да очаква, че Маршал ще говори руски. На практика обаче той го владееше добре и се оправяше без проблеми вече тридесет години…

— В Англия имаме една поговорка — рече той с едва забележим акцент. — Двама са компания, но трима вече са тълпа…

Рогачов леко повдигна вежди и отвърна:

— Това е Анатолий.

— Надявам се, че никой от вас няма да се обиди, ако го помоля да си върви…

Настъпи кратко, ледено мълчание, след което Рогачов тихо процеди:

— Ще се видим в хотела…

Анатолий стана и си тръгна, а Маршал седна. Рогачов отмести чинията си, махна на келнера и започна да му обяснява нещо с ръце. В резултат на масата се появи чиста чаша, която човекът ловко напълни с вино.

— Надявам се, че вашите хора отчитат риска, на който се излагам.

— Отчитат го.

— В такъв случай очаквам да демонстрират одобрението си.

— Ще го сторят, но неофициално. Държат да подчертаят това и се надяват, че ще разберете техните основания.

Маршал отмести очи към прозореца. Задръстването беше стигнало апогея си. Свиреха нервно клаксони, дъждът плющеше с пълна сила. Когато отново погледна към масата, до чашата на Рогачов се беше появил някакъв дребен уред. Наподобяваше транзистор, но нямаше нито антена, нито скала. Пръстът на руснака докосна някакъв бутон отстрани.

— Влияе върху действието на насочени микрофони — поясни той, забелязал учуденото изражение на Маршал. — Излъчва силен електронен сигнал, който създава петметров защитен екран. Онзи, който се опитва да ни подслушва, ще чуе само пропукване на статично електричество. — На лицето му се появи дяволита усмивка: — Нека бъдем внимателни, въпреки че мен изобщо ме няма тук…

Ето откъде идва закъснялото посочване на местата за срещите, помисли си Маршал. Едно време — в неговото време, такива предпазни мерки бяха рутинни. А той наивно си беше мислил, че днес нещата ще са по-различни. Къде ли са си представяли Рогачов и приятелите му, че е бил досега той? В Москва? Екатеринбург? Маями?

— Какво искате да ми предложите?

Маршал отпи от чашата си. Червеното вино му се стори горчиво, но иначе му подейства ободряващо.

— Възможно е разследването на „Уийвър Файненшъл Сървисис“ да не доведе до нищо.

Рогачов направи физиономия, но явно беше впечатлен.

— Възможно е… — съгласи се той.

— Има нещо, което не знаете — поклати глава Маршал. — Установени са връзките на „Уийвър“ с лозанската фирма „Калмекс“. В момента се подготвят заповедите за арест…

Малките свински очички леко се присвиха.

— Продължавайте.

— Ако приемете нашата оферта, директорите на „Уийвър“ пак ще бъдат сменени. Това не подлежи на преговори. В допълнение компанията ще трябва да плати една малка глоба за някои свои по-дребни простъпки. Ще е добре, ако разследването все пак открие нещо…

— Друго?