Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 65
Джозеф Файндер
— Не — отговорих и я погалих нежно.
Точно в този момент мобифонът ми иззвъня, но реших да не му обръщам внимание. Търколих се върху Кейт и я обладах със замайваща лекота.
— Джейс! — изстена тя. — Господи!
— Остани тук — нареди ми тя, след като свършихме.
Профуча през банята, после влезе в кухнята. Чух отварянето на вратата на хладилника и звънтенето на чаши. След няколко минути Кейт се върна с табла в ръка. Отнесе я до канапето и я остави на масичката за кафе. Видях бутилка шампанско „Крюг“, две чаши, сребърна купа с черен хайвер и няколко блини. Освен тях на таблата имаше и опакован в лъскава хартия пакет.
Мразя хайвер, но тъй като не го купуваме често, Кейт очевидно бе забравила.
— Хайвер! — извиках с престорено въодушевление.
— Ще отвориш ли шампанското? — подаде ми студената бутилка тя.
На времето смятах, че когато отваряш шампанско, трябва да се чуе силен гръм и да бликне гейзер от пяна. Кейт ме научи, че не се прави така. Свалих внимателно станиола и елегантно отвъртях тапата, която изскочи с леко напукване. Налях бавно в чашите, подадох й едната и се чукнахме.
— Чакай — спря ме тя, когато поднесох чашата към устните си. — Да вдигнем тост.
— Добре, тост за класическите удоволствия. Шампанско, хайвер и секс.
— Не — засмя се тя. — „За любовта и желанието — крилата, които носят духа към велики дела“. Гьоте.
— Още не съм извършил никакви велики дела.
— Както казва Балзак: „Няма велик талант без велика воля“.
Чукнах чашата й отново и отвърнах:
— Зад всеки велик мъж стои велика жена.
— Да, велика жена, която върти очи и се плези — ухили се тя. — Скъпи, осъзнаваш ли какво постигна? Как преобърна цялата си кариера?
Кимнах. Баща ми имаше работа. Аз пък имах кариера.
Само ако Кейт знаеше каква помощ получавах.
— Вицепрезидент. Толкова се гордея с теб.
— О, моля ти се — отвърнах скромно.
— Наистина можеш да постигнеш всичко, когато решиш.
— Е, ти си човекът, който ме вдъхнови.
— Сладурче — взе тя пакета от таблата и ми го връчи. — Малко подаръче за шефа.
— За мен? Чакай малко — скочих и взех плика от „Тифани“ от пода. — Размяна на подаръци.
— „Тифани“? Джейсън, ужасен си.
— Давай. Ти първа.
— Не, ти. Моят подарък е съвсем скромен.
Съдрах хартията.
— Нещо, което да слушаш на път към службата — каза Кейт.
Беше диск със заглавие „Вече си началник. А сега какво? Десетточков план“.
— Чудесно — усмихнах се убедително.
Не можех да й кажа, че бях минал на по-сериозни наркотици — речите на генерала. Знаех, че светът ми е съвсем чужд за Кейт, доста отегчителен и тя не го разбира. Но щом щеше да е омъжена за воин от яномамо, защо, да не е за вожда? Поне щеше да се уверява, че лицето ми е подходящо боядисано за битка. Не знаеше какво правех по цял ден, но със сигурност щеше да поддържа в изправност короната ми от пера.
— Чакай малко. Има и нещо, в което да си носиш дисковете — добави тя, като бръкна под канапето и извади голяма кутия.
— Знам какво е — извиках.
— Не знаеш.
— Знам. Една от тръбичките за духане на яномамо. С отровни стрели. Прав ли съм?
Тя ми се ухили весело. Обичах сексапилната й усмивка. Винаги ме разтапяше.