Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 64

Едва го слушах, тъй като мислех за новата си работа. За това колко щастлива щеше да е Кейт и как най-после щях да изкарвам добри пари. Щяхме да можем да си купим и къщата, за която тя мечтаеше.

Влязох в „Тифани“ и поисках да видя брошките. Никога преди не бях влизал в „Тифани“ и открих, че бижутата им не бяха организирани по категории, а по цени. От едната страна на магазина са нещата, които обикновените заможни хора могат да си позволят — най-вече сребро и полускъпоценни камъни. От другата страна са златото и диамантите, недостъпни за простосмъртните.

Когато обясних на продавачката коя точно брошка търсех, тя ме поведе към опасната страна на магазина — скъпата. Преглътнах затруднено. Жената измъкна морската звезда от един шкаф, постави я върху черно кадифе и започна да ахка.

— Да, точно тази е — кимнах, като завъртях бижуто уж да огледам и отдолу, но всъщност исках да видя цената.

Едва не изстенах. Дори за годежния пръстен на Кейт не бях похарчил толкова пари. Но си напомних; че тъкмо бях получил солидно увеличение на заплатата, затова помолих да ми опаковат брошката.

Докато стигна до вкъщи, отново се чувствах страхотно. Бях получил желаното повишение, а на седалката до мен лежеше малък плик за подаръци с емблемата на „Тифани“. Е, колата ми беше акура, при това не чисто нова, но какво от това. Работех за велика компания и бях месоядец.

Кейт се втурна да ме посрещне. Носеше бяла тениска и джинси и изглеждаше и ухаеше великолепно. Обви ръце около мен и ме целуна страстно. Отвърнах на целувката и бързо се възбудих.

Когато си бил женен известно време, подобни спонтанни изблици не се случват често, но сега се чувствах като завоевател, прибрал се у дома след дълъг и успешен поход. Бях кроманьонецът, завърнал се в пещерата при жена си, след като е пробол огромен мамут.

Метнах куфарчето си и плика от „Тифани“ на пода и плъзнах ръце под колана на джинсите й. Погалих гладката й като коприна кожа.

Кейт се засмя гърлено и се отдръпна назад.

— Специален случай ли ще празнуваме? — подразни ме тя.

— Всеки ден, в който съм женен за теб, е специален — отвърнах и отново я зацелувах.

Влязохме във всекидневната и я бутнах на твърдото канапе на баба Спенсър. Май на пода щеше да е по-удобно.

— Джейс — прошепна тя. — Уха!

— Имаме право на малко удоволствие и без пластмасова чашка — казах и започнах да свалям тениската й.

— Чакай, чакай.

Тя скочи и отиде да пусне завесите, за да не правим представление на съседите.

Върна се след миг и най-после свалих фланелката й. Не бях виждал голите й гърди от доста време и се възбудих като ученик.

— Ти си невероятно красива жена, знаеш ли? — казах, като разкопчах джинсите й.

— Не предпочиташ ли да отидем в спалнята? — задъхано попита тя.