Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 46

Кърт сви скромно рамене.

Сканлън се извини и се оттегли, а ние с Кърт останахме неподвижни за няколко секунди.

— Е, това е чудесно — казах.

— Започвам в понеделник. Трябва да попълня купчина документи и да присъствам на оперативката, но няма начин. Става дума за истинска работа.

— Наистина се радвам.

— Благодаря ти, човече.

— За какво?

— Сериозно говоря. Задължен съм ти. Не ме познаваш много добре засега, но ще научиш, че никога не забравям услугите.

Присъединих се към Кейт в леглото, след като си проверих имейлите за последен път. Тя носеше обичайния си спален тоалет — огромна тениска и още по-гигантско долнище на анцуг. Гледаше телевизия и по време на рекламите каза:

— Съжалявам, че нямах възможност да те разпитам за интервюто ти с Горди.

— Няма проблеми. Мина добре. Доколкото може интервю с Горди да мине добре. Дразни ме, заплашва ме и се опитва едновременно да ме нахъса и обезкуражи.

Кейт завъртя очи.

— Какъв кретен! Мислиш ли, че ще получиш работата?

— Кой знае? Вероятно не. Казах ти, че Горди си пада по Тревър, защото е агресивен и безмилостен. А мен ме смята за мухльо. Готин тип, но мухльо.

Започна адски вбесяваща реклама и Кейт намали звука.

— Е, здраве да е. Поне се опита — каза тя.

— И аз така мисля.

— Важното е, че му показа желанието си да получиш мястото.

— Направих го.

— Наистина ли?

— Дали наистина го искам? Да, така мисля. Стресът и работата ще се увеличат, но смятам, че ако сведеш глава, няма да стигнеш доникъде.

— Прав си.

— Баща ми пък винаги казваше, че пиронът, който стърчи, бива зачукван най-здраво.

— Ти не си баща си.

— Така е. Бъхтеше по цял ден в завода и мразеше работата си.

Замислих се за момент. Припомних си свитите рамене на баща ми, липсващите върхове на пръстите му, дългите му мълчания, примирения поглед в очите му. Май бе готов да се примири с всички гадости, които животът му поднасяше. Понякога ми напомняше на куче, чийто собственик го бие всеки ден, и то се свива всеки път, когато някой се доближи до него. Но татко беше добър човек. Не ми позволяваше да се отнасям несериозно към училището. Винаги проверяваше дали съм си написал домашните. Не искаше да водя същия живот като него. Едва сега започвах да разбирам колко много му дължах.

— Джейсън? Знаеш ли, наистина си страхотен с Итън. И това адски ми харесва. Мисля, че си единственият възрастен, който му обръща внимание. И той го цени.

— Харесвам горкото хлапе. Знам, че е леко смахнат, а и със сигурност е наясно, че родителите му са кретени.

Кейт кимна и се усмихна тъжно.

— Да не би да се идентифицираш с него?

— Аз? Той е пълната ми противоположност като дете. Аз имах безброй приятели.

— Имам предвид, че и ти си бил единствено дете, и твоите родители не са се въртели много около теб.

— Родителите ми не се въртяха около мен, защото си съдираха задниците от бачкане. А Крейг и Сузи са заети да се пекат в Майорка с Робърт де Ниро. Просто не искат да са около сина си.

— Знам. Това е адски несправедливо.