Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 31

— Аз? — поклатих глава и се изчервих въпреки усилията да потисна нервите си. — Бракът ми е чудесен.

— Жена ти да не е болна от нещо?

— Не, съвсем добре си е.

Какво, по дяволите, бе това?

— Да не би ти да си болен от рак?

Усмихнах се леко.

— В отлично здраве съм, Горди, но благодаря, че попита.

— Какъв тогава ти е проблемът?

Замълчах и се зачудих какво да отговоря, за да не бъда уволнен.

— Четири години поред си член на клуба. А после? Превръщаш се във Фестино.

— Какво имаш предвид?

— Не можеш да сключиш сделка.

— Не е така, Горди. Бях продавач на годината.

— Да, когато пазарът гълташе плазмените телевизори като топъл хляб. Всички лодки се носят по течението.

— Моята лодка изпревари останалите.

— Все още ли я бива за плаване? Това е въпросът. Погледни миналата година. Започвам да се чудя дали не си започнал да се скапваш. Това се случва често с хората от нашия бизнес. Губят страстното си желание да успеят. Гори ли все още огън в гърдите ти?

Аз бих го нарекъл не огън, а киселини, но вместо това отговорих:

— Да, все още гори. Знаеш, че важното е колко пъти ще успееш. Колкото повече се проваляш, но продължаваш да опитваш, толкова повече пъти успяваш.

— Не искам да слушам дивотиите на Марк Симкинс — прекъсна ме Горди. — Абсолютна простотия са. Колкото повече пъти се проваляш, толкова повече сделки губиш.

— Не мисля, че той има това предвид, Горди — започнах.

— Очаквай да ти се случат хубави неща — презрително изсумтя той. — Е, в истинския свят, където живеем, всеки ден очаквам буря и се приготвям за нея, като си слагам дъждобран и галоши. Така стоят нещата в истинския свят, а не в сладникавите мечти. Готов ли си да се съревноваваш с Тревър Алард и Брет Глийсън? Да видим кой от вас ще сключи повече сделки? Да видим кой ще напредне и кой ще бъде забравен?

— Тревър извади късмет миналата година. „Хаят“ започнаха да купуват на едро.

— Стедман, чуй ме добре. Човек сам си гради късмета.

— Горди, миналата година ти му възложи по-добрите клиенти. Даде на Тревър всички хубави бонбони, а на мен — онези с гнусния розов крем.

Горди се вторачи в мен с блеснали очи.

— Да бе! На всичкото отгоре има озонова дупка, а ти си бил подменен в родилното отделение. Имаш ли и други извинения? — почти се разкрещя. — Чакай да ти кажа нещо. Типовете от Токио се канят да изсипят кофа с лайна върху нас, а ние дори не знаем кога ще го направят. Ако повиша неподходящия човек, ще захапят моя задник!

Искаше ми се му кажа, че вече не искам скапаното повишение, а просто желая да се прибера у дома, да хапна една пържола и да правя любов с жена ми. Но внезапно осъзнах, че повишението е важно за мен. Всъщност, май повече исках да го получа, отколкото да заема мястото.

— Няма да допуснеш грешка — казах накрая.

Горди се ухили. Започвах да мразя гадните му усмивчици.

— Тук оцеляват само най-здравите, нали знаеш?

— Знам, по дяволите.

— Но понякога еволюцията има нужда от помощ. А това е моето задължение. Повишавам най-добрите. Убивам слабите. Ако получиш работата, ще ти се наложи да уволниш някои хора, да се отървеш от скапаняците. Можеш ли да уволниш Фестино?