Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 24

— Е, позволи ми да те попитам нещо — каза Кърт.

— Би ли направил подобно нещо за Тревър?

— Да го прострелям с картечница? — ухилих се. — Понякога си мечтая за това.

— Схващаш какво искам да ти кажа, нали?

Не бях сигурен. Зарових из чинията с лука, но не хапнах. Вече бездруго ми прилошаваше от мазнината.

Кърт изглеждаше готов да си тръгне.

— Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос? — попита той.

— Давай.

— Когато бяхме на мисия, най-важното ни оръжие бе разузнаването ни. Числеността, огневата мощ на вражеските екипи, разположението им. А вие каква информация събирате за потенциалните си клиенти?

Този тип беше умен. Наистина умен.

— Те не са ни врагове — отвърнах развеселено.

— Добре. Но се сещаш какво имам предвид.

— Предполагам, че да. Събираме базова информация… — замълчах за няколко секунди. — Честно казано, не много. Понякога си мисля, че гледаме доста небрежно на това.

Кърт кимна.

— Няма ли да е по-добре да се поровите? Например, знаем, че хотели „Локуд“ те разиграват. Но наясно ли сме какво точно става?

— Да, информацията определено би ни помогнала, но няма начин да я съберем. Това е проблемът.

Кърт продължи да кима замислено.

— Познавам един тип, който работеше за охраната на хотели „Локуд“. Може още да е там.

— Пазач?

Кърт се усмихна.

— Доста високо в корпоративната охрана — в централата им в Ню Йорк или Ню Джърси, не помня точно къде.

— Уайт Плейнс, Ню Йорк.

— Много от момчетата от специалните части отиват в корпоративната охрана. Защо не ми дадеш някои имена? Кажи ми с кого работиш. Ще видя дали мога да открия някаква информация, която да ти помогне.

Кърт Семко вече ме бе изненадал няколко пъти, така че бе възможно шофьорът на пикап, изритан от специалните части, да успее да се добере до информация за Брайън Борк, вицепрезидент по управление на имотите в „Локуд“. Не бе странно, че съществуваше мрежа от бивши войници от специалните части, които сега работеха в частния сектор. Написах името на Брайън Борк на салфетка и разказах на Кърт каквото знаех за него. После си разменихме имейлите. В наши дни всеки вече ползва електронна поща.

— Добре, човече — каза той, като се надигна и сложи ръка на рамото ми. — Не се тревожи. Ще ти звънна, ако открия нещо.

Беше доста късно, когато се прибрах у дома. Кейт спеше.

Седнах пред компютъра в малкия си кабинет, за да си проверя имейлите, както правех винаги, преди да си легна. Интернетът бе отворен, което означаваше, че Кейт бе използвала компютъра. Обзет от любопитство, реших да проверя какво бе разглеждала. Зачудих се дали понякога гледа порно, но това ми се стори доста невероятно.

Не. Последният сайт, който бе посетила, се наричаше „Недвижими имоти“. Кейт бе разглеждала къщи в Кеймбридж. При това не евтини къщи. По за милион или два в района на улица „Братъл“.

Гледаше къщи, които никога нямаше да можем да си позволим. Не и с моите доходи. Стана ми криво заради нея. А и заради мен.

В електронната поща открих файла, който бях изготвил за „Локуд“, и го изпратих на Кърт. После бързо прегледах писмата си. Открих имейл от Горди, изпратен след края на работното време. Канеше ме да се отбия в кабинета му в осем сутринта на следващия ден.