Читать «Иконоборство» онлайн - страница 3

— От Папанастасий? — живо попита Никифор.

— Не, но от императора. Та вие знаете за това. Под натиска на църковните кръгове негово величество император Константин Копроним иска да забрани иконите. Това било идолопоклонничество и не знам какво още. Каква идиотщина, отче Никифоре!

Игуменът затвори повехналите си клепачи.

— Чух за това, Прокопие — измънка той. — Но то не е сигурно още. Не, още всичко не е свършено.

— Именно затова съм дошъл при вас, отче — възбудено заговори Прокопий. — Всеки знае, че за императора това е само политически въпрос. Много го интересува него идолопоклонничеството, но иска да му е мирна главата. И след като по улиците е плъзнала една сган, предвождана от мръсни фанатици, и след като навсякъде се носят възгласите „Долу идолите!“, нашият благороден владетел е решил, че най-удобно за него ще бъде да угоди на тая чорлава паплач. Вие знаете ли, че са замазали фреските в параклиса „Най-свята любов“?

— Чух за това — въздъхна игуменът със затворени очи. — Какъв грях, Богородице! Такива ценни фрески! Изписани собственоръчно от Стефанидис! Спомняте ли си фигурата на света София, наляво от благославящия Христос? Прокопие, това е най-хубавата изправена фигура, която съм виждал някога. Стефанидис, драги, беше истински майстор, няма какво да се каже!

Прокопий настойчиво се наведе към игумена.

— Отче Никифоре, в Мойсеевия закон е писано: „Да не правиш рисунки, нито каквото и да било друго изображение на онези неща, които са горе на небето, нито на тези неща, които са долу на земята, нито на тези, които са във водите и под земята.“ Никифоре, прави ли са ония, които проповядват, че било забранено от Бога да се живописват картини и да се ваят статуи?

Без да отвори очите си, отец Никифор отрицателно тръсна глава.

— Прокопие — въздъхна той след малко, — изкуството е свято като богослужението, тъй като… възславя божието творение… и учи да го обичаме.

И той очерта с окаяната си ръка кръстен знак във въздуха:

— Нима и създателят не е бил художник? Нима не е изваял фигурата на човека от глина? Нима не е снабдил всеки предмет с очертания и цвят? И то такъв художник, Прокопие! Никога, никога няма да престанем да се учим от него… Впрочем този закон е имал сила само във варварските времена, когато хората все още не са умеели да живописват добре.

Прокопий дълбоко въздъхна.

— Знаех, че ще говорите така, отче — каза той почтително. — Като свещеник… и като човек на изкуството. Отче Никифоре, вие няма да допуснете изкуството да загине!

Игуменът отвори очи.

— Аз ли? Какво мога да направя аз, Прокопие? Времената са тежки; образованият свят се поддава на варварството, идват хора от Крит и Бог знае откъде. Това е ужасно, драги, но с какво можем да попречим на това?

— Отче Никифоре, ако вие поговорите с императора…

— Не, не — каза отец Никифор. — С императора не мога да говоря за това. Та императорът няма никакво отношение към изкуството, Прокопие. Чух, че наскоро хвалил мозайките на тоя вашия — е-е-е, как го казвате?

— Папанастасий, отче.