Читать «Иисус на планината» онлайн - страница 4

Пази се от себе си, Иехуда!

В деня, когато Син Човешки бъде предаден на съд, ще се отрекат от Него мнозина…

— Но горко на облака, който носи мълния!“

И слезе Иисус при подножието, та отиде с учениците в града, за да празнуват Пасха.

А Иехуда стоеше навъсен.

Той мисли дълго. Двоумеше се що да направи. Много мисли се кръстосваха в ума му — както пчелите кръстосват своите пътища пред кошера.

Накрай каза:

„Блазе на облака, който носи мълния! Ако Иисус е Месия, за Него не ще има ни съд, ни смърт. Но ако не е …“

И стана, та отиде при синедриона.

…А когато след полунощ Иисус и единадесетмината пееха псалми, в тишината на топлата нощ блеснаха факли, разпалена борина и светилници с елей.

И мъже вървяха крадешком между маслините.

Излезе Иисус измежду апостолите и се запъти към ония, които бяха дошли да Го заловят и поведат на съд.

И срещна го Иехуда, поздрави Го и Го целуна. А Иисус го погледна тъжно и кротко, па изви ръце — да ги свържат.

…А единадесетмината Го напуснаха.

Сам тръгна Христос към двореца на първосвещеника, дето чакаха лъжесвидетелите и враговете на доброто. Когато слугите и стражите отминаха с Него напред, след тях отдалеч тръгнаха плахо неколцина от учениците.

Йерусалим спеше. И ничий сън се не смути през тая нощ, когато лъжеслужителите Божии осъдиха Божия Син на смърт.

Информация за текста

Източник: http://truden.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7515]

Последна редакция: 2008-05-17 22:10:00