Читать «Иисус на планината» онлайн
Николай Райнов
Николай Райнов
Иисус на планината
Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света.
А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден.
Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му.
И каза Спасителят тогава:
„Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне.
Горко ти, Витсаидо!
Горко ти, Йерусалиме!
Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден.
И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“
И попита Иоканаан:
„По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят?“
И отговори Господ Иисус:
„Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви?“
А Никодим каза:
„Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? Няма ли знамение за очите и личба за погледа?“
И отговори Иисус:
„Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е безплодна!…
Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че
И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея.
И рекоха Симон и Яков:
„Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“
И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко.
Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея:
„Още в дните на Червената Земя живееше Змей и големи бяха силите му. Но Великият Владика го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея. Тъй стоеше свързано чудовището. Знаеха исполините от Червената Земя това — и с мощни заклинания и вълшебства смогнаха да го развържат.
И пръхна Змеят, та изпълни цялата вселена със силите си — съскаше, въртеше се, извиваше се, като гръмовен облак — и устата му изригваха пламъци, а очите му излъчваха светкавици.
А люспите на бронята му бяха зелени звезди. И лежеше Змеят върху Млечния Път, развиваше се на огнени пръстени — и земята стенеше от пламъците на неговото издишане, а моретата гневно подскачаха при вдишването му.
И когато се завъртваше, за да слезе отново на земята — в огнени въртопи изгаряха исполините, които го бяха развързали.
