Читать «Изповедта на Дон Жуан» онлайн - страница 2

Дон Жуан затвори очи и се зае да изпитва съвестта си, а падре през това време тихо се молеше на Бога да го просвети и да му изпрати помощ.

— Готов съм, отче — обади се Дон Жуан след малко и започна да се изповядва. Падре Хасинто доволно кимаше глава; изповедта изглеждаше искрена и пълна; не липсваше нито лъжата, нито богохулството, нито убийството, нито клетвопрестъпничеството, нито гордостта, нито измамата, нито предателството… Дон Жуан наистина беше голям грешник. И изведнъж той млъкна, като че ли уморен, и затвори очи.

— Почини си, мили сине — насърчаваше го свещеникът търпеливо, — и след това продължи.

— Аз свърших, преподобни отче — каза Дон Жуан, — ако съм забравил нещо, това ще са дреболии, които Бог сигурно ще ми прости.

— Как? — извика отец Хасинто. — Това ли наричаш дреболии? Ами развратът, в който си тънал цял живот, ами жените, които си прелъстил, ами всичките тия долни страсти, на които най-невъздържано си се отдавал? Я се изповядай ти, както си му е редът, братко: пред Бога, разпътни човече, никое от твоите безсрамни деяния не е останало укрито; по-добре се покай за своите гадости и облекчи грешната си душа!

По лицето на Дон Жуан се появи болезнен и нетърпелив израз.

— Аз ви казах вече — рече той упорито, — че съм свършил, отче. Кълна се в честта си, нямам какво друго да ви изповядвам.

В този миг гостилничарят от Посада де лас Реинас дочу от стаята на ранения гръмогласни викове.

— Боже опази — извика той и се прекръсти, — изглежда че падре Хасинто измита дявола от бедния сеньор. Господи, не обичам да стават такива неща в гостилницата ми.

Виковете, за които споменахме, продължиха много дълго, толкова, че през това време можеше да се свари боб чорба; от време на време те попритихваха и преминаваха в настойчиво убеждаване, от време на време се разразяваха в див рев; най-сетне от стаята на ранения господин изхвръкна падре Хасинто, почервенял като рак, и като призоваваше майката Божия, хукна към църквата. В гостилницата настана тишина; само съкрушеният Лепорело се вмъкна в стаята на своя господар, който лежеше със затворени очи и стенеше.

Следобед това място на Испания бе навестено от падре Илдефонсо de Societate Jesu, който пътуваше на катър от Мадрид за Бургос; и тъй като денят беше изключително горещ, той се отби в жилището на свещеника, за да посети отец Хасинто. Отец Илдефонсо беше мършав свещеник, изсушен и набръчкан като стар салам и с вежди, рунтави като растителността под мишницата на стар кавалерист.

След като пиха мътеница, йезуитът втренчи очи в отец Хасинто, който напразно се мъчеше да скрие, че нещо го гнети. Беше така тихо, че бръмченето на мухите изглеждаше почти гръмотевично.

— Всъщност ето каква е работата — не се сдържа накрая измъченият Хасинто. — Тук имаме един голям грешник, който лежи на смъртен одър. Знаете ли, дон Илдефонсо, той е печално известният Дон Жуан Тенорио. Имал тук някаква история, дуел ли, що ли — с една дума, аз отидох да го изповядам. Отначало всичко вървеше — чиста работа; което си е право, много хубаво започна човекът; но когато стигнахме до шестата заповед — млъкна, нито дума не можах да извадя от него. Нямало какво да ми каже. Света Богородице, такъв нехранимайко! Като си помисля, че това е най-големият развратник и в двете Кастилии — равен на него не е имало нито във Валенсия, нито в Кадис. Разправят, че през последните години съблазнил шестстотин деветдесет и седем момичета; сто и тринайсет от тях постъпили в манастир, около петдесет били убити в справедлив гняв от бащите или съпрузите си, а на приблизително същия брой им се пръснали сърцата от мъка. И сега, представете си, дон Илдефонсо, тоя разпътник взел да ме убеждава на смъртния си одър, че in puncto разврат нямало какво да изповяда! Какво ще кажете на това?