Читать «Изповедта на Дон Жуан» онлайн

Смъртта на злочестата доня Елвира беше отмъстена. В Посада де лас Реинас Дон Жуан Тенорио лежеше пронизан с шпага в гърдите и очевидно умираше.

— Емфизем на белите дробове — мърмореше местният лекар. — Друг би могъл и да оздравее и да живее още, но кабалеро като Дон Жуан с неговия интензивен начин на живот… Трудно, Лепорело; да ти кажа, не ми харесва сърцето му. Е да, това би могло да се предполага: след тези ексцеси in venere — съвсем ясен случай на астения, господа. Аз, Лепорело, бих повикал за всеки случай свещеника; може още да дойде на себе си, макар че като имаме предвид днешното състояние на науката — не знам. Моите почитания, кабалерос.

Ето тъй се случи, че падре Хасинто седна при краката на Дон Жуан и зачака пациентът да дойде на себе си; докато чакаше, той се молеше за грешната му (това беше общоизвестно) душа. Де да знаеш, може пък да ми се удаде да спася душата на тоя закоравял грешник, мислеше си дребният отец; изглежда здравата са го наредили — дано това сломи надменността му и доведе мисълта му в състояние на смирено покаяние. Не на всеки се случва да му падне в ръцете такъв известен и безсъвестен развратник; ех-е-е, такъв рядък случай едва ли е имал и бургоският епископ. Има да си шепнат хората: вижте, вижте, това е падре Хасинто, същият, който спаси душата на Дон Жуан…

Падре потръпна и се прекръсти; той наистина съумя да се опомни и отърси от дяволското изкушение на гордостта, наред с това обаче той почувствува, че в него са се втренчили проницателните и като че ли насмешливи очи на умиращия Дон Жуан.

— Мили сине — каза достойният падре така приветливо, както само той умееше, — ти умираш, скоро ще застанеш пред престола на всевишния съдия, обременен с всички грехове, които си натрупал през свинския си живот. Моля те, в името на любовта на Господа Бога, освободи се от тях, докато е време; не е редно да се преселиш на оня свят, облечен в скверната одежда на своите пороци и оцапан с мръсотията на земните си деяния.

— Да — обади се Дон Жуан. — Аз за последен път ще се преоблека, падре, винаги съм държал да се обличам съобразно с обстановката.

— Боя се — каза падре Хасинто, — че не си ме разбрал достатъчно добре. Аз те питам дали искаш, разкаян, да изповядаш пороците си.

— Да се изповядам — повтори вяло Дон Жуан. — Да се очерня колкото се може повече. Ах, отче, няма да ми повярвате колко силно действува това на жените.

— Жуан — навъси се добрият отец, — остави вече тия земни неща; помни, че ти предстои да поговориш със своя създател.

— Зная — каза учтиво Дон Жуан. — Зная също така, че е редно да се мре като християнин. Винаги съм държал на това, което е редно — доколкото е било възможно, отче. Кълна се в честта си, ще разкажа всичко без заобикалки; първо, защото съм твърде изтощен за продължителни разговори, и второ, защото съм се ръководил винаги от принципа да гоня целта направо, по най-прекия път.

— Одобрявам твоята преданост — каза отец Хасинто. — Преди всичко обаче, мили сине, приготви се както следва, изпитай съвестта си и събуди в себе си смирение и съжаление заради грешните си деяния. Аз ще те почакам.