Читать «Изпепелени чувства» онлайн - страница 3

Мислеше не толкова за предстоящия конфликт с жена си, а за Карина и сина му.

— Не те е срам! Как я мислиш тая работа? А мислех, че ти имам доверие.

Той слушаше думите й с безразличие, тъй като имаше намерението, да й предложи развод. Въпреки това, в него не съществуваше омраза. Раздвоението в него не съществуваше. В душата гореше любовта към сина му и Карина.

— Слушай какво ще ти кажа! Няма да повтарям! Предлагам да се разберем като интелигентни хора.

Стела седна на стола срещу него изненадана с широко разтворени очи, положи нервно ръце на масата, и обхванала с шепите си бутилката водка. Поведението й изразяваше смесени чувства. В очите й бе заседнал буреносен облак, и малко след това потече дъжд от сълзи. Лицето й заприлича на водопад. Свали ръцете си от бутилката и преплете нервно пръсти, очаквайки най-лошото.

— Но защо?!… Как така? — попита на пресекулки.

— Стела, не можем да бъдем щастливи! Нека направим оценка на съвместния ни живот до сега.

Често търсиш конфликта между нас. Кажи колко пъти съм те канил да излезем, и си била съгласна! Освен това рядко се е случвало да разговаряме спокойно. Винаги съм отстъпвал и премълчавал, само да има мир и спокойствие. Мислиш се за много умна, и често го показваш по свой начин, така че да засегнеш не само мен, но и другите около теб. Прекалено много си виркаш носа, като че си „Кралица“ в каквато и да е обстановка. Затова нямаш много приятели! Не се живее така! Не изключвам и това, че и в мен има трески за дялане. Никой не е идеален! Но „Бога“ ми, ти си уникален случай! Когато се запознахме, не беше такава. Напълно съм убеден, кой ти проми мозъка.

Разговорът им продължи доста дълго, макар и неприятен, но без обиди. Той сподели истината, която таеше дълго време.

Накрая стигнаха до споразумение.

След около два месеца бяха разведени. Стела се премести в апартамент, нейна собственост, даден под наем, без да знае Кирил.

През този период от време Кирчо имаше няколко срещи с Карина, които удостоверяваха безпределната им любов. Разговаряха за бъдещото семейство, и малкия им син.

В последните си срещи с нея, той усети хладина в поведението й. Това не му ареса. Като, че в живота й имаше друг, но не и този с когото живееше.

— Какво става с теб?! Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? Не мога, да те разбера? Винаги съм бил внимателен към теб, и съм ти помагал за каквото и да е? — попита с недоумение и болка в сърцето — Карина, … знаеш колко много те обичам, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!