Читать «Изпепелени чувства» онлайн

Николай Пеняшки

Изпепелени чувства

„Над всички неща е истината. Защото тя

е единственото, което господствува над

всичко, и най висшето което има преднина

пред всички неща.“

Джордано Бруно

Въпреки, че желаеше да крие чувствата си, заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Прибра се от службата с приповдигнато настроение. Денят протече в много работа, която му достави голямо удоволствие. Приемаше присърце задачите, които трябваше да свърши. Разпределяше ги на подчинените си съгласно техните възможности. Държеше на справедливостта, и се стремеше по деликатен начин, да изглажда конфликтните ситуации.

Преживяното до момента, остави дълбоки следи в сърцето и душата му. Въпреки това си бе поставил за цел, да преодолее болката, пречеща в живота му. Една загубена любов, впоследствие една болезнена раздяла и дете което обичаше.

В момента живееше с друга жена, която като всяка друга притежаваше своите волности и фриволни качества, които се проявяваха рядко. Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Пък и самия той като всеки един човек, имаше своите недостатъци. В къщи нямаше никого. Зае се, да си свари кафе. По едно време телефонът звънна.

— Ало? — чу се женски глас.

— Здравей! Момент да намаля музиката!

Това обаждане на Карина го изненада. Тя бе жената, с която бяха разделени. Никога не би я забравил. Имаха син, който нямаше и година.

— Как е при теб? — попита тя.

— Благодаря, добре! А ти скъпа?

Той се изкашля два пъти, настрани от слушалката, и се извини.

— И аз съм добре. Доста отдавна не сме се чували!

— Вярно! Как е малчугана? А новият му баща…?

— Добре е, на работа е — отговори провлачено Карина.

— Той знае ли истината за нас и детето?!

— Знае за детето, но не съм му казвала за теб и кой си!

— Мъжът ти ревнив ли е? — Кирил попита с насмешка.

— Не е ревнив. Между другото все още нямаме сключен брак. Живеем на семейни начала. Държи на нас, и се грижим един за друг. Но-о-о не мога да кажа, че е мъжът на живота ми.

— Блазе ти! Моятя е много ревнива, дори за най — малкото. За разлика от теб ние сме женени.

— Деца имате ли?

— Не! Причината е поради заболяване на жена ми.

— Може да си осиновите!

— Не сме говорили на тази тема!

— Скъпи, какво ще кажеш да се съберем?

Кирил не очакваше такъв въпрос, а и не беше мислил върху него. Въпреки, че не се разбираха с жена си, нямаше време да мисли върху този проблем. В едно семейство винаги могат да се случат поводи за раздяла, стига да са основателни… Разтри слепоочията си и тила с дясната ръка.

— Ало, чуваш ли, какво ти стана? — попита Карина, като прекъсна мълчанието му.

— Нищо ми няма! Чувам те! За това което ме питаш, като идея не е лошо.

Той се изкашля втори път продължително настрани от слушалката, извинявайки се.

— Скъпи, да не си болен?

— Настинал съм.

— Предлагам ти, да се видим на кафе, и след това да вечеряме някъде! Моля те не ми отказвай? Измисли повод пред жена си!

— Ами твоят?!

— Ще му оставя бележка, че отивам при майка си, с детето за два дни.

— Ти сериозно ли говориш? Ей момиче! Учудваш ме! Ще те помоля да изчакаш на телефона, да си взема кафето, докато съвсем не е изстинало. Явно разговора ни ще продължи дълго, доколкото те познавам.