Читать «Измаменият робот» онлайн - страница 4

Холорън изчака и след минута Макс продължи:

— Добре, съгласен съм, че вие сте другоземец. Именно затова не ви пускам в лагера.

— Та аз не настоявам да ме пуснеш. Работата е там, че съм пленник на Холорън. И той заповяда да ме задържиш в лагера и да не ме пускаш, докато не даде друго нареждане.

— Не — рече Макс. — Да ви пусна в лагера не мога. Затова ще ви задържа тук, пред лагера.

— Но това е безсмислено — мрачно каза Холорън.

— Съжалявам много, но нищо друго не съм в състояние да предложа.

— Добре — отвърна Холорън, като седна на пясъка. — Следователно, аз съм твой пленник.

— Да.

— Тогава дай ми да пия вода.

— Не ми е разрешено.

— По дяволите, нали знаеш, че към пленените другоземци си длъжен да се отнасяш с цялата вежливост, полагаща се на ранга им и да им даваш всичко необходимо за поддържане на живота им в съответствие с Женевската конференция и разните там международни съглашения.

— Да, чувал съм за тях — каза Макс. — А какъв е вашият ранг?

— Джемисдар старши разряд. Серийният ми номер е дванадесет милиона двеста седемдесет и осем хиляди нула тридесет и едно и веднага трябва да ми дадеш вода, иначе ще умра.

Макс за секунда се замисли, а после решително заяви:

— Ще ви дам вода, но след като се напие мистър Холорън.

— Добре — каза Холорън и стана.

— Чакайте! Стойте! Къде отивате?

— Ей там, зад скалите — отвърна Холорън. — Настъпи часът за обедната ми молитва, която трябва да прочета в пълно усамотение.

— Ами ако избягате?

— Защо да бягам — каза Холорън, като се отдалечаваше. — Нали Холорън пак ще ме хване.

След няколко минути откъм скалите се зададе Холорън.

— Мистър Холорън, вие ли сте? — запита Макс.

— Да, аз съм — весело отвърна Холорън. — Моят пленник пристигна ли благополучно?

— Да, сър. Ей го там, зад скалите. Моли се.

— Нищо, нека се моли — каза Холорън. — Виж какво, Макс. Когато дойде, дай му да пие.

— С радост, но след като се напиете вие, сър.

— По дяволите, но аз съвсем не съм жаден. Погрижи се този нещастен другоземец да получи вода.

— Не мога, докато не видя, че вие сте се напили до насита. Забелязвам, че състоянието на обезводняване, за което ви споменах, се е засилило. Всеки момент можете да изпаднете в колапс. Настоявам, умолявам ви, пийнете вода.

— Добре де, стига си мърморил. Донеси тук ведрото.

— Ах, сър!

— Какво има пак?

— Нали знаете, че не мога да напусна поста си.

— Но защо?

— Противоречи на инструкцията. А освен това зад скалите е другоземецът.

— Аз ще попазя вместо теб, старче.

— Много сте добър, сър, но не мога да допусна това. Нали съм робот, конструиран специално за охраняване на лагера. Нямам право да възлагам тази отговорност на никого, нито на друг робот, нито дори на жител на Земята, докато те не кажат паролата и не ме сменят от поста.

— Знам, знам — промърмори Холорън. — Както и да опитвам, все до същия резултат стигам.

И с усилие се затътри към скалите. Макс продължи да охранява границите на лагера.

Непоносима жажда измъчваше Холорън. Пресъхналото гърло го смъдеше от безсмислените разговори с глупавия робот, а цялото тяло го болеше от палещите лъчи на двойното слънце. Бе изгорял, почернял като печена пуйка.