Читать «Измаменият робот» онлайн

Робърт Шекли

Измаменият робот

След като корабът кацна благополучно на Регул-V, членовете на екипажа си построиха лагер и включиха РП-22-0134, робота-пазач, който те наричаха Макс. Предназначението му беше да охранява лагера в случай, че експедицията неочаквано нейде се натъкне на разумни същества. По време на безкрайно дългия полет хората се увериха постепенно, че Макс — макар и метален, е добро и разумно същество. Разбира се, те се заблуждаваха: РП-22-0134 не беше нито умен комбайн, нито добър автоматичен струг.

Малкият Макс неуморно обикаляше лагера, включил на пълна мощ електронните си сетива. Капитан Бити и лейтенант Джеймс заминаха с реактивен вертолет да обследват планетата, а летецът Холорън, широкоплещест, весел здравеняк, остана в лагера да пази апаратурата.

Закуси, свърза се с вертолета, после разгъна шезлонг и седна да се любува на пейзажа. Около лагера се простираше нажежена пясъчна равнина, тук-там над скалите и изстиналата лава кръжаха птици, приличащи на врабчета, понякога притичваха животни, напомнящи койоти, на места измежду камъните стърчаха хилави кактуси — гледка, която можеше да достави удоволствие само на хора, обичащи унилия пустинен пейзаж.

Холорън стана от шезлонга.

— Макс, аз малко ще се поразходя. В мое отсъствие ти оставаш началник на лагера.

Роботът се спря.

— А знаете ли паролата, мистър Холорън?

— Знам я, Макс, а ти?

— Известна ми е, сър.

— Отлично. Аз тръгвам.

След като поскита час и не откри нищо интересно, Холорън се върна в лагера.

— Стой!!! — избоботи роботът. — Паролата! — Слабо двойно изщракване извести, че зарежда оръжието си.

Холорън се спря като вцепенен.

— Добре де, стоя. Макс, това съм аз, Холорън. Всичко наред ли е?

— Моля, кажете паролата.

— „Камбанки“ — отвърна Холорън. — А сега с твое разрешение…

— Не преминавайте границата на лагера — предупреди роботът. — Паролата не е вярна.

— Ами, нищо подобно. Нали аз сам ти я дадох.

— Това е старата парола.

— Старата ли? Май електронният ти мозък нещо се е чалдисал! — извика Холорън. — Или… нима капитан Бити, преди да отлети, ти даде нова парола?

— Да — отвърна роботът.

— Трябваше да предвидя този вариант — каза ядосан Холорън. И друг път се случваха такива пропуски, но все имаше някой в лагера, който оправяше положението.

— Макс — почна Холорън, — капитан Бити ти е дал нова парола, но е забравил да ми каже. Нищо, лесно ще оправим грешката.

— Искрено се надявам, че е така — отвърна роботът.

— Да, да — продължи Холорън. — Нали виждаш палатката зад теб?

Роботът извърна едното си око към палатката, без да откъсва другото от Холорън.

— Да, виждам я.

— Отлично. В палатката има маса. На масата има сива метална преса.

— Точно така — каза Макс.

— Превъзходно. Под пресата е пъхнат лист хартия. На него са записани най-важните данни: честотата, на която се дава сигналът за бедствие и така нататък. В горния ъгъл, очертана с червено кръгче, е записана действуващата парола.

— Това няма никакво отношение към случая — каза роботът. — За мен е важно да знаете самата парола, а не къде е записана. Ако можете да ми я кажете, длъжен съм да ви пусна в лагера. Ако не я знаете, не мога да ви пусна.