Читать «Измамата на краля» онлайн - страница 217

Скандална е и историята, която възникнала, докато младата принцеса Елизабет живяла при Катрин Пар и Томас Сиймур (Глава 21). Сиймур не криел апетитите си за сближаване с Елизабет и това принудило Пар да я отпрати от дома си. Малко след преждевременната смърт на Пар принцесата получила писмото, което обяснявало причините за преместването. Позволих си да променя няколко фрази от него (Глава 21). Тук е мястото да отбележа, че Пар била единствената личност (извън изброените по-горе съзаклятници), която би могла да разкрие извършената подмяна. За разлика от Хенри VIII тя прекарвала голяма част от времето си с младата Елизабет (Глава 52). Бившата кралица изпитвала дълбока ненавист към всичко, свързано с покойния й съпруг Хенри VIII. Затова е малко вероятно да е споделила с някого онова, което е знаела.

Хенри Фицрой е незаконният първороден син на Хенри VIII (Глава 40). Детайлите за него, включително за брака му с Мери Хауърд, са предадени точно. Не е известно дали Фицрой е станал баща, преди да почине едва 16-годишен. Но всички са единодушни, че приликата му с Тюдорите е забележителна, което означава, че ако е имал дете, и то е щяло да прилича на тях. Както е отбелязано в Глава 38, Мери била единственото от децата на Хенри VIII, която доживяла до четирийсет. Всичко останали умрели още преди да са навършили двайсет. Елизабет обаче доживяла до седемдесет, въпреки че в началото на царуването си се разболяла от едра шарка (Глава 38). Това било нетипично за дете на Хенри VIII.

В книгата си „Великите измамници“, публикувана през 1910 г. (Глава 25, 26), Брам Стокър пръв разказва легендата за момчето от Бизли. Текстът в Глава 27 е директен цитат от книгата на Стокър. Същото се отнася и за рецензията на „Ню Йорк Таймс“ (Глава 38).

Самият аз чух за пръв път легендата за момчето от Бизли по време на посещението си в селцето Или на север от Лондон. Стокър е първият автор, който е направил връзка между момчето от Бизли и Хенри Фицрой. Но едва ли някога ще разберем дали това е истина, или плод на творческа фантазия. Остава обаче един твърдо установен факт — всяка година на 1 май векове наред по улиците на Бизли шествало малко момченце, облечено в елизабетински костюм (Глава 27).

Защо? Никой не знае.

Гробницата на Елизабет и нейната сестра Мери в Уестминстър никога не е била отваряна. Ако в нея действително лежат костите на младата принцеса, за която се предполага, че е умряла на 13-годишна възраст, съвременната наука разполага с модерни технологии, които лесно биха установили дали това е истина.