Читать «Измамата на краля» онлайн - страница 216

Хемптън Корт действително е едно впечатляващо място, а сцените, които се разиграват в него (Глава 37,38, 39), са описани в съответствие с обстановката. Галерията на призраците наистина съществува, както и портретите на Тюдорите, изложени там и описани в Глава 38. Апартаментът „Къмбърленд“, градините, пристаните, кухните, игрището за голф и подземните тунели (Глава 42) — всичко това съществува. Моя измислица е единствено вратата между винарската изба и някогашната канализация.

Абатството „Елекфрайърс“ отдавна не съществува, но станцията на метрото си е там (Глава 56, 57). По времето, когато се развива действието (преди две години), въпросната станция беше в процес на реконструкция, но днес е вече напълно завършена. Доколкото ми е известно, имплозивни заряди (Глава 3, 53, 62) не съществуват. Те са моя измислица, при която използвах физическите характеристики на няколко различни по състав експлозиви.

Елизабет I била изключително сложна личност. Тя никога не се омъжила и открито пренебрегвала дълга си да осигури наследник на престола. Всичко това повдига редица интересни въпроси. Тя била слаба, некрасива, самотна и за разлика от кръвните си роднини, изпълнена с постоянна енергия. Особеностите в характера й, описани в Глава 49 (и на други места в романа), са заимствани от исторически източници. Елизабет отказвала медицински прегледи, забранила да бъде аутопсирана, неизменно се появявала на публични места със силен грим и перука, обличала се в широки дрехи, скриващи цялото й тяло, и допускала до себе си съвсем ограничен кръг приближени хора. Това били Кейт Ашли, Томас Пари, двамата Сесил и Бланш Пари. Ако е имало някаква конспирация, тези петимата несъмнено са участвали в нея.

„Маската на младостта“ (Глава 16) наистина съществува. Затова всички портрети на Елизабет трябва да се възприемат с резерви. В романа се говори за пет такива. Заключенията са неизбежни: ние просто нямаме никаква представа как е изглеждала Елизабет I.

Самата Елизабет избира за свой наследник шотландския си братовчед Джеймс. Коронният съвет, оглавяван от Робърт Сесил (Глава 16), е доказан исторически факт. Цитираното изявление на Елизабет — Ще ме наследи човек с кралска кръв, а не някакъв негодник — се възприема като доказателство за неоспоримата й власт. Но прави впечатление мъглявостта на тези думи. Защо просто не е назовала наследника си? Странните думи обаче придобиват съвсем друг смисъл, ако приемем тезата, че тя наистина е самозванец. Историята мълчи по въпроса дали Елизабет е била наясно с плановете на Робърт Сесил да я наследи именно Джеймс. Повечето изследователи обаче са на мнение, че Сесил не би предприел нищо без личната й благословия. Действителна е и описаната в Глава 16 сцена на смъртното й ложе, по време на която се предполага, че тя е изразила категоричното си решение за наследник на престола. И желанието й било изпълнено: през 1603 г. короната преминава от Тюдорите към Стюартите без никакви възражения.