болно напролетмъртво наесен — това е слънцето ————— смътнатаидея кашлицата
17
баща и майкаобещали сида нямат другарожба — изровената от детето ямаживотът свършва там
39
ти можеш с твоитеръчици да ме отведештам, в твоя гроб — ти имашправо на това —самият аз, аз, койтоте следвам, аз сеоставям да ме водиш,но ако ти поискаш,за двама ни, да сторим…
44
ти ме гледашНе мога да ти кажавсе още истината не смея малък мойТова което ти се случи—все някога ще ти го кажа — защото мъжне искам аз
48
О! Оставини гробищебаща— да си говорим затова коетои двамата го знаем загадка
61
смъртта — нашепва тихо — аз съм никоя — сама не се познавам (защото мъртвите не знаят че те са мъртви — нито че умират а още по-малко пък децата или
76
идеалното семействоуравновесено майка дъщеря баща и сини нарушено —трима, безднамежду нас, в търсене…
79
повече живот за —мене и се виждамлегнал в гробаредом с теб.
80
или: Обикновено стихотворение Истина е ти ме съкрушии наистина добре избра свойта рана — — и т.н. — ела ———— и отмъщениебитка между гений и смъртта
86
бащата сам и майката сама— се крият един от друг и пак са — ——————заедно
92
човекът иотсъствието — духътблизнак, с коготосе свързваме, когатосънуваме, мечтаем— отсъствие, подирсмъртта единствено, едно
104
какво! Смъртта чудовищната — ах смъртта ужасна— да порази едно тъй малко същество— аз казвам на смъртта коварна уви! смъртта е в нас а не наоколо
109
Ах! Очите на мъртвите колко по-силни са теот очите най-красивите очина живите — как само ще ви привлекат
112
земята говори — майка поверенана земятачрез изровената от детето яма — където тя ще бъде — — — по-късно —
118
Притихнал баща начало на мисъл — о тайна ужасна,която владея (така да е — ще стана аз сянка на гроба му неразгадана — — щом трябва той да умре.
121
после, ти не ще го вземеш Да — познах я твойта мощ, о смърт долу — ти го взе — той е само дух останал в нас — и т.н.Немощна срещу духа човешки ала смърт човешка докато човечеството време гробница гранит
