Читать «Игра: първа скица» онлайн - страница 2

Той се обърна, чу тълпата да реве отново и разбра, че противникът му е успял все пак да я върне. Видя топката, натежала от неочакваното обратно завъртане, да подскача бавно към него. Не беше кой знае какво връщане. Можеше да го спаси без грешка и да излъже противника си, като спечели по този начин поне психологическа точка. Но предпочете да остави топката да мине покрай него и да се удари в черната дъска. И сега по всяка вероятност противникът му бе спечелил.

Той чу няколко освирквания. Не им обърна внимание. Днес беше ужасно горещо, краката го боляха и му бе досадно. Усети, при това не за пръв път, че състезанието бе станало безсмислено. Беше нелепо, като си помисли човек — един възрастен мъж да играе толкова сериозно тази игра! Все пак животът бе нещо повече от това. Животът представляваше любов и деца, залези и хубава храна. И защо това състезание се бе наложило върху цялото му съществуване?

В играта бе пусната друга топка. Нещо голямо и безформено, твърде леко и изобщо неприличащо на топка. Не можеше да направи нищо с подобна топка. Той я отказа, което му беше привилегия. Отказа също и следващите две, които не хвана, макар че последната може би бе подходяща за умението му. Но той я остави да падне, плъзна се с кънките си и седна на пейката встрани от игрището. Състезанието още не беше започнало, а дясното рамо вече го болеше и той бе жаден.

Изпи чаша вода, като си направи сянка над очите с митаксла, после направи знак на момчето да му донесе още една чаша. Не можеше да разбере дали съдиите го гледат или не. Вероятно го гледаха, защото бавеше мача. Но не можеше да направи нищо. Трябваше му време да обмисли стратегията си, защото наистина обичаше да си има определен план, когато играе. Не копие или схема (въпреки съветите на няколко известни професионалисти), а просто обща стратегия, гъвкава и базирана на няколко добри основни принципа, обхващаща всичката налична информация. Разбира се, на него не му беше необходим план на играта. Като всеки професионалист той можеше да играе без план, можеше да играе пиян, болен или полумъртъв. Можеше и да не спечели, но винаги можеше да играе. Точно това означаваше да си професионалист.

Сега се обърна, за да огледа арената, защрихованите квадрати за точките, черната забранена ивица, раираната в червено и синьо ничия земя. Но внезапно разбра, че не си спомня правилата, не помнеше кога се пишат точки, не знаеше какво е разрешено и кое е фал. И изпаднал в паника, се видя отстрани. Един объркан човек, облечен в спортен екип, качен върху опасни ролкови кънки, застанал пред една неприязнена тълпа, готов да играе някаква игра, за която никога досега не е и чувал.

Той изпи втората си чаша вода и се плъзна обратно на корта. В устата си усещаше горчивина, а в очите му течеше пот. Когато дръпна връзката, митакслът изпука, а дейнъмът се удряше в крака му като ранена птица.