Читать «Игра: първа скица» онлайн

Робърт Шекли

Игра: първа скица

Може да не се бе събудил напълно и на това да се дължеше шока от преминаването по тъмния коридор и през овалната врата във внезапната тишина на огромната арена. Концентричните каменни редици се издигаха главозамайващо над главата му, свършвайки под небесния купол, като събираха и фокусираха горещината и енергията на тълпите. Утринното слънце блестеше и се отразяваше от белия пясък, и за момент той даже не можа да се сети къде се намира.

Огледа тялото си. Беше облечен в синя тениска и червени шорти. На лявата си ръка имаше завързан кожен митаксл. В дясната държеше дейнъм, тежестта и над еднометровата дължина на който действаха успокояващо. На коленете и лактите си имаше подплатени предпазители, както се изискваше по правилата. Освен това носеше малка жълта шапка с пера. Правилата не изискваха подобно нещо, но не го и забраняваха.

Всичко това би трябвало да му бъде познато и да му вдъхва увереност. Но беше ли?

Той прегледа ширитите и връзките на митаксла, провери дали дейнъма може да се движи свободно около бронзовото си вретено. Докосна кръста си и усети познатата мека тежина на сентрая, прикачен на колана, обърнат с рошавото навътре. Каза си, че всичко е наред. Но беше неспокоен, защото му се струваше, макар и да бе налудничаво, че никога преди не е бил на арена, че никога не е и чувал за дейнъм, че дори не знаеше името на играта, която трябваше да играе. Но това беше лудост, нерви, на които можеше да не обръща внимание. Той бързо разтърси глава и направи три плъзгащи се стъпки, за да провери лагерите на ролковите си кънки. После се плъзна назад и обиколи квадрата си.

Сега вече чуваше тълпата, която винаги ставаше нетърпелива преди началото на състезанието. Да, освен това и злобна. Беше заради кънките, разбира се, които не бяха традиционни. Тълпата не можеше да му прости за кънките. Но не разбираха ли, че играта с кънки бе по-трудна, отколкото без тях? Представяха ли си те проблема с връщането на ниско подаване, докато се плъзгаш назад? Не знаеха ли, че предимството от скоростта се унищожава от повишената сложност на придвижване и преценка? Пък и сигурно знаеха, че той би спечелил и ако играе без кънки!

Той разтри чело и погледна към мястото на наблюдателите. Тримата съдии бяха заели местата си и гледаха през цепките за очи на покритите си с пера маски. Жената със завързани очи посегна към високата плетена кошница, избра една топка и я хвърли към него.

Той я претегли в ръката си — гладък сфероид, труден за сервис и още по-труден за връщане. Видя, че противникът му в отсрещната страна на корта чака с присвити колене и наведено напред тяло. И така, той подхвърли топката във въздуха и бързо, без да се замисля, я завъртя с дейнъма. Тълпата замря, наблюдавайки как топката се върти като по чудо на около метър от земята. Той нагласи наклона с митаксла — рутинна операция, която го изпълни моментално с отчаяние, защото разбра, че днес не му е ден за победа. Нито тази седмица, нито тази година, нито може би тази декада…

Той се стегна, позволи на дейнъма да се плъзне до края на вретеното и би сервис. Топката отхвръкна от него като ранена птица, а тълпата избухна в смях. И въпреки това ударът бе добър, топката се съживи, точно преди да закачи мрежата (неговия патентован сервис!) и подскочи нагоре и напред, изненадвайки противниковия играч.