Читать «Игра на чужд терен» онлайн - страница 8

Най-сложно беше да се защити Градът от нашествията на външни натрапници, които играеха по собствени правила. Успешното развитие на предприемачеството, високите и стабилни доходи правеха Града много привлекателен за различни групировки, както и на вълци единаци. Едни се стремяха да се включат в подялбата на вече изпечената баница, други смятаха да заработят самостоятелно, трети — просто да пооскубят преуспелите предприемачи чрез банален рекет. Денисов имаше собствено разузнаване и контраразузнаване. Разузнаването следеше дали членовете на организацията спазват установените правила. Контраразузнаването се бореше с натрапниците.

Преди няколко месеца Денисов усети, че става нещо нередно. Не би могъл да каже какво точно не му харесва. Просто го подушваше и толкоз. Една сутрин се събуди и си каза: „В Града става нещо.“ Няколко дена анализира усещанията си, не стигна до никакъв извод и повика началниците на разузнаването и на контраразузнаването.

— Нямам никакви сведения, никаква точна информация. Само отделни факти. Някакви странни разговори в средите на градските проститутки, че видите ли, на едни им вървяло повече, отколкото на други. В какво им върви? През последната година на три пъти в Града са идвали малки групи хора със собствени автомобили и след един ден са си заминавали. Кои са те? При кого идват? С каква цел? Не са се свързвали с никого от нашия екип. А щом не са се свързвали, значи сме изтървали нещо, а някой от нашите играе нечестна игра. Има и друго. Моята внучка Вера. Ходих в училището, разговарях с учителите. Знаете ли какво ми казаха? Че напоследък Вера се учела много по-добре. Чувате ли? По-добре, а не по-зле, както бях очаквал, като се има предвид пубертетната й възраст и факта, че тя явно изобщо не слуша родителите си. Най-много я хвали учителката по руски език и литература. Между другото тя се съгласи с мен, че с момичето става нещо. Каквато и да била темата на съчинението, тя все насочвала разсъжденията си към насладата и цената, която трябва да се плаща за нея. И това на четиринайсет години.

— Наркотици? — вдигна глава ниският пълничък Старков, ръководителят на разузнаването.

— Възможно е. Много е възможно. Може би всички факти, които ви споменах, изобщо не са свързани помежду си. Може би в Града няма никакви наркотици. Но така или иначе аз искам да знам какво става.

Първите сведения се получиха след две седмици. Оказа се, че градските проститутки, на които им „провървяло“, си намерили някаква лека и добре платена работа в чужбина и напуснали Града. Къде — никой не знаеше. Хората с автомобилите идвали в санаториума „Долината“, където наемали за по ден-два двуетажни бунгала, напарвали се в сауната, пиели водка и благополучно си заминавали. Странен обаче беше фактът, че тези хора очевидно пристигали макар и едновременно, но не и заедно. Били от различни градове и никой от тях не познавал другите. Момчето, което ги обслужвало в сауната, нито веднъж не било чувало те да се обръщат един към друг по име или на „ти“. Колкото до внучката на Денисов — Верочка, тя просто била влюбена. Направо била луда по някакъв студент от педагогическия институт, който отработвал практиката си в тяхното училище и преподавал химия и биология. Източниците на информация твърдели, че студентът се държал прилично и не престъпвал рамките на морала.