Читать «Игра на чужд терен» онлайн - страница 7

Като помагаше на Градските власти да печелят уважение сред гражданите, същевременно Денисов водеше жестока борба срещу престъпните групировки, които се опитваха да си поделят Града на сфери на влияние. От едни се откупваше, с други се договаряше, трети предаваше на милицията, а някои безпощадно унищожаваше. Докато накрая стана пълновластен господар на Града. След това Едуард Петрович покани на гости в дома си няколко най-умни и чевръсти аферисти, които притежаваха солидни незаконно спечелени капитали.

— Приятели мои — тихо подзе Денисов, топлейки в дланите си чашката коняк, — ако нямате предвид нещо по-добро, предлагам ви да се преместите в Града, който в момента е напълно удобен за разгръщане на бизнес. Позициите на градската администрация са съвсем стабилни и тя ще ни подкрепя изцяло. Населението обича своята власт и каквито и катаклизми да се случат, изборните длъжности ще бъдат заети от същите хора или пък от техни двойници. Съответно пак те ще осигурят подходящи кандидатури и за другите постове. Предупреждавам: предлагам ви да се занимавате само с чисти икономически операции. Никаква мръсотия, никакви престъпления, контрабанда, наркотици, антиквариат. Правоохранителните органи сега са наши. Но ако, не дай боже, се случи нещо, утре тук ще довтасат хора от Министерството на вътрешните работи. Кой знае какво може да изровят. А аз далеч не съм сигурен, че ще имам влияние при назначаването на нови ръководители на милицията, прокуратурата и съда, ако днешните бъдат свалени. Положил съм много усилия, за да формирам стабилна власт в Града и на никого няма да позволя да я постави под заплаха. Във всичко останало имате пълна свобода на действие, но без конкуренция. Защото конкуренцията е борба, а борбата означава силови методи, включително криминални, което, както вече споменах, е недопустимо. Мога да си го позволя само аз, и то в ограничени рамки, пак за ваше добро. С онези, които са готови да приемат поканата ми, трябва да се договорим първо тук, около тази маса. И честно да спазваме спогодбата си.

— М-м-м, а каква ще бъде вашата роля, Едуард Петрович? — попита шишкавият Ахтамзян, като си оправяше очилата. — Избрали ли сте си сфера?

— Не — усмихна се Денисов, отпивайки малки глътки от коняка си. — Аз не участвам в делбата. Осигурявам ви безопасни условия за съществуване, а в замяна на това вие издържате мен и апарата ми.

— А ако никой от нас не се съгласи? — не мирясваше Ахтамзян. — Какво ще правите тогава?

Денисов знаеше, че Ахтамзян иска да разбере коя сфера на дейност в Града обещава най-големи печалби. Засмя се под мустак.

— Нищо. Просто ще поканя други хора. При същите условия.

Оттогава минаха почти три години. Денисов съвсем се отдръпна от предприемаческата си дейност и се зае изключително, както се изразяваше, с поддържане на реда в жизненото пространство. Едно от неговите категорични изисквания към подопечните му беше да участват в благотворителна дейност, на която той гледаше като на ефективно средство за укрепване на любовта на гражданите към бащите на Града. Отначало това не бе посрещнато с ентусиазъм. Ала времето минаваше и бизнесмените се убеждаваха в правотата на командира си.