Читать «Игра на оцеляване» онлайн - страница 2

— Здравейте — посрещна той новодошлите.

— Добър ден — отговори, както винаги, само един от тях, навярно водещият ги.

С това приветствие и със стандартното довиждане се изчерпваше словесният контакт между двете цивилизации. За миг Гъли изпита надежда, че неосвободеният терминал ще ги предизвика да поведат разговор, дори той да е спор. Но един от гостите застана мълчаливо зад Харисън и се вгледа (тъпо, каза си капитанът) в екрана. И толкоз.

След около половин час обаче ученият, втренчил се в играта, започна да говори бързо и неразбираемо. Веднага всички останали се струпаха зад гърба на главния програмист. Извикалият ги скорострелно заобяснява нещо — сигурно правилата на играта, поне както явно ги бе разбрал.

— Ние иска това — обърна се към капитана гостът, който единствен ги бе поздравил.

Гъли изпита нещо, което определи като виене на свят. Подобно нещо не му се бе случвало през цялата му кариера в космическия флот. Сега имаше чувството, че познатата му вселена се преобръща с главата надолу. От цялата информация, събрана в продължение на хилядолетия от човешкия род — от елементарни частици до супергалактики — чуждата цивилизация се заинтересува единствено от продукт, който служеше само за развлечение на оттегчени или мързеливи програмисти.

„Ако се измъкнем — помисли си капитанът, — навярно до края на живота си Харисън ще разправя на чашка как ни е спасил с любимите си компютърни игри. Тези, които аз винаги съм презирал, макар и да не съм забранявал официално, и той го знае много добре. Но ако се измъкнем, и аз ще има какво да допълня в учебниците на академията относно срещите с високоразвити форми на разум.“

Информация за текста

Разказът е публикуван под псевдонима Робърт Шели.

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2001

Последна редакция: 30-Sep-2001

Публикация:

Списание „PC World“, бр. 1/96

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3623]

Последна редакция: 2007-10-19 09:24:15