Читать «Игра на духове» онлайн - страница 21

Тя хвърли дрехите на пода и се качи на горния етаж. Не му беше ядосана -немного, но се притесняваше. Трябваше да види този крак. Представяше си го отекъл и счупен под завивката, даже извит под неправилен ъгъл...

Мей отвори вратата на стаята му, но Алекс не беше в леглото. Видя, че и двата му крака са си добре, защото той стоеше по боксерки и тениска с лице към прозореца. Завесите бяха разтворени и в мрака потрепваше бледото отражение на сина ѝ, около което валеше сняг. Почувства зловеща прокоба, като че ли я бе навестил духът, в който някой ден и той щеше да се превърне.

- Миличък - каза тя, - да не си паднал днес от колелото?

Той не се обърна, сякаш не я забелязваше. Беше го наследил от баща си. Колкото и открит да беше Майк, когато тя изпаднеше в ярост, случваше се той да се преструва, че не я чува, особено ако се беше разбесняла за нещо, което той е направил. Надяваше се, че ядът ѝ ще отмине и няма да му се наложи да прави нищо. Мей даже мислеше, че това може да е вродена черта на целия мъжки род, защото и баща ѝ беше такъв. За него дори се твърдеше, че когато жена му изрови томахавката и тръгне на война, се измъквал през задната врата и отивал да се скрие в града.

- Алекс, на теб говоря.

Чак тогава синът ѝ се обърна. Кожата му беше млечно-бяла, а устата стоеше като алена рана на лицето му.

- Мамо - извика той. - Мамо!

Тя се приближи, разперила ръце да го прегърне.

- Какво има, Алекс? Какво има, миличък?

Видя ги, още преди той да изрече думите.

- Мамо, има хора в гората!

10.

Паркър вечеря сам във „Фармхаус Тап и Грил“ на „Банк Стрийт“. Четеше биографията на писателя Джон льо Каре и си мислеше, че от него би излязло много добро ченге, ако само се беше постарал да свикне с тайното си чувство на срам.

Паркър се ограничи с една чаша вино. Беше в емоционално настроение и не искаше съвсем да се разчувства. Тревожеше се за Сам, а и за Рейчъл. Тревожеше и за себе си. Добре че беше предполагаемото изчезване на Джейкъб Еклънд, та да има с какво да се разсее. А в Портланд го чакаха още няколко рутинни случая за Мокси Кастин и още двама-трима адвокати - скучна, безопасна работа. Ако имаше малко акъл, щеше да се задоволи с жонглирането с пликове с адвокатите и тогава нямаше да вечеря сам в някакво заведение в Бърлингтън, Върмонт, и да се чуди как да не допусне бившата му приятелка да се обърне към Семейния отдел на съда във Върмонт.

Но пък ако беше толкова умен и предпазлив, просто щеше да бъде друг човек.

Най-лесните пари, които беше изкарал тази година, бяха дошли от една жена на име Тея Бентлинг, която беше убедена, че съпругът ѝ, Стив, ѝ изневерява.

Оказа се права: Стив се виждаше с друга жена, която се казваше Шери Суитман. Името много би подхождало на начална учителка - чудесно съвпадение, защото тя бе точно такава. Освен това, както се оказа, беше омъжена за Дейв Олсън, клиент на Мокси. Неотдавна Олсън се беше обърнал към Мокси, защото подозираше, че жена му, която бе запазила моминското си име - може би защото беше адски сладко, -не му беше толкова вярна, колкото би му се искало в идеалния случай. Мокси свърза Олсън с Паркър, който вече беше нает от Тея Бентлинг да следи съгрешилия ѝ съпруг.