Читать «Игра на духове» онлайн - страница 11

- Може да не съм влюбена в Джейкъб, но не съм спряла да го харесвам. Когато си говорим и виждам, че всичко е наред, и аз се чувствам по-добре.

- По-малко виновна.

- Да.

Паркър си спести намека, че това може да допринася за факта, че Еклънд не е продължил напред след развода си. Не искаше да я отблъсне.

- Джейкъб говори ли за работата си?

- Не. Но и никога не го е правил. Може би това беше един от проблемите ни.

- Някакви приятели, с които е бил близък?

- Не. Джейкъб винаги е бил единак. Поддържаше връзка с някои от бившите си колеги от полицията, но се виждаха един-два пъти само годишно да пийнат, нищо повече. Джейкъб няма истински приятели.

- А хобита? Нещо, което да прави в свободното си време?

- Духове.

- Моля?

- Джейкъб се интересува от паранормалното. Чете книги за това, ходи по конференции.

- Отдавна ли е този интерес?

- Струва ми се, че се е засилил след развода, но винаги го е имало.

- Общ интерес или към нещо специфично?

- Не мога да кажа. Знам само, че влага много време и пари да ходи насам-натам и да разговаря с хора. Не споделя подробности с мен. Не че и аз вече го питам.

- Защо?

- Побиват ме тръпки, а и той не посрещаше добре интереса ми.

- Казвал ли ви е защо предпочита да не ви разказва повече за това, което прави? Този път отговорът малко се забави.

- Едва през последните месеци.

- И какво беше обяснението?

- Каза, че за мен ще бъде по-безопасно да не знам.

- Това ли бяха точните му думи?

- Да.

Паркър си помисли, че това може би обяснява тревогата в гласа ѝ, която се долавяше в съобщението ѝ на телефона на Еклънд, но трябваше да се увери.

- Госпожо Бънди, притеснявате ли се за бившия си съпруг?

- Господин Паркър, аз винаги съм се притеснявала за него.

Преди да затвори, той я увери, че ще ѝ се обади, ако открие нещо; тя на свой ред се съгласи да се свърже с него, ако Еклънд я потърси.

След това Паркър позвъни на номера, който Рос му беше дал, и изясни една-две подробности от файловете за Еклънд. Приключиха за по-малко от минута.

Помисли си, че последното обаждане трябваше да предшества разговора с Милена Бънди, но отсрещната страна надали щеше да се зарадва на ранното събуждане. Казваше се Арт Къриър и живееше близо до Себумук Лейк, на входа на парк Великите северни гори. Беше пенсиониран, обичаше да си пийва и спеше до късно. Освен това беше полезен източник на информация за района за хора като Паркър и беше готов да обикаля по задачи за двайсет кинта на час, стига да не пречи на съня му.

Вдигна на петото позвъняване с прозявка.

- Чарли Паркър е.

- Аха.

- Защо ли имам чувството, че не се радваш да ме чуеш?

- Напротив. Не си ли личи?

- Нищо чудно, че живееш сам. Имам работа за теб.

- Казвай тогава.

Според файла на Рос Еклънд притежаваше бунгало близо до Бейкър Лейк, на десетина мили от Себумук. Рос не го бе проверил, защото беше далеч и нямаше телефон, но явно смяташе, че Паркър ще го направи вместо него. Това беше адски дълго шофиране през зимата, само и само заради нищожния шанс Еклънд да се окаже там, което беше много малко вероятно предвид атмосферните условия, но Арт Къриър имаше моторна шейна и познаваше целия район. Къриър се съгласи да провери „лагера“ на Еклънд, както го нарече типично по мейнски, и да предаде информацията на Паркър по-късно същия ден.