Читать «Игра на дама» онлайн - страница 308

Да се разчупи закостенялата кора на мозъка… Как виждаше Сеферино това, което беше написал? Каква ослепителна (или не) действителност разгръщаше пред него сцени, където бели мечки се движеха из необятни мраморни селения сред жасмини и гарвани с черно лале в човката свиваха гнезда по стръмни канари от въглища… И защо „оцветени в черен цвят“, „оцветени в бял цвят“? Не трябваше ли да бъде „черни на цвят“ и „бели на цвят“? Но тогава защо „оцветени в жълто или просто жълти“? Какви бяха тези цветове, невиждани нито от Мишо, нито от Хъксли дори под въздействието на марихуана? Бележките на Сеферино, полезни, за да се объркаш още повече (ако това наистина беше полезно), не отвеждаха много далеч. И все пак: