Читать «Игра на дама» онлайн - страница 302
Хулио Кортасар
131.
— Какво ще кажеш да станем членове на националната корпорация на монасите привърженици на молитвата при правене на кръстен знак.
— Ако трябва да се избира между това и включването в националния бюджет…
— Ще имаме страхотни занимания — каза Травълър, докато следеше дишането на Оливейра. — Спомням си ги чудесно: ще трябва да се молим и да правим кръстен знак над хора, предмети и онези толкова загадъчни места, които Сеферино нарича кътчета от местности.
— Това трябва да е едно от тях — каза Оливейра сякаш отдалече. — Едно абсолютно кътче от местност, братче.
— Ще правим кръстен знак и над посевите, както и над женихите, засегнати от съперник.
— Призови Сефе — каза гласът на Оливейра от някое кътче от местност. — Би ми било приятно… Приятел, сега като си помисля, се сещам, че Сефе е уругваец.
Травълър не му отговори и погледна влезлия Овехеро, който се наведе, за да премери пулса на histeria matinensis yugulata.
— Монаси, които винаги трябва да се възправят срещу всяко духовно зло — каза отчетливо Оливейра.
— Аха — каза Овехеро, за да го окуражи.
132.
И докато някой както винаги обяснява нещо, аз, не знам защо, съм в някое кафене, във всички кафенета, в „Елефант & Каел“, в „Дюпон Барбес“, в „Захер“, в „Педроки“, в „Хихон“, в „Греко“, в „Кафе дьо ла Пе“, в кафе „Моцарт“, във „Флориан“, в „Капулад“, в „Ле Дьо Маго“, в бара, от който изнасят столчета на площад „Колеоне“, в кафенето „Данте“ на петдесет метра от гробовете на фамилията Скалиджеро с изгореното сякаш от сълзи лице на света Мария Египетска върху един розов саркофаг, в кафенето срещу остров Джудека със старите обеднели маркизи, които дълго и старателно пият чай с прашасали фалшиви посланици, в „Хандиля“, във „Флокос“, в „Клюни“, в „Ричмонд де Суипача“, в „Ел Олмо“, в „Клозри де Лила“, в „Стефан“ (което е на улица „Маларме“), в „Токио“ (което е в град Чивилкой), в кафене „О шиан ки фюм“, в „Оперн Кафе“, в „Дом“, в „Кафе дю Вийо Пор“, в кафенетата където и да е, където
Харт Крейн dixit. Но са и нещо повече, те са неутралната територия на безотечествениците по отношение на собствената им душа, неподвижният център на колелото, откъдето човек може да достигне себе си посред най-неудържимото движение — вижда се как влиза и излиза като маниак, обкръжен от жени или разписки или дисертации по епистемология, и докато разбърква кафето в чашка, която минава от една уста към друга по острието на дните, може безстрастно да се опита да направи ревизия и баланс, еднакво отдалечен от аза, влязъл преди час в кафенето, и от аза, който ще излезе след час. Автосвидетел и автосъдник, ироничен автобиограф между две цигари.
