Читать «И тръгна по водата» онлайн - страница 4

— Все още не са се справили с проблема за хляба и рибите. — напомни му Марджи. — Макар че след десетина години може и да успеят. И възкресението на умрял е леко проблематично… не стават съвсем същите като им върнеш духа в тялото.

— Никой не твърди обаче, че Лазар е възкръснал какъвто си е бил. В апокрифните евангелия се споменава — Дейн също посегна към курабиите, — че после Христос е бил молен да му върне покоя отново… Пък и има ли доказателства, че хлябът и рибите не са били просто илюзия? Това е лесен фокус, а тълпата поне за известно време ще се чувства сита и…

— Все едно, не е трябвало да го убиват. Ако си беше умрял от естествена смърт, нямаше да повлияе толкова сериозно на хода на историята.

— Законът е бил такъв.

— Да, но, нали знаеш, направи някого мъченик за дадена кауза и тя веднага става популярна.

— Освен това, остава изчезването на тялото. Ако е възкръснал, все е трябвало да се яви на мястото, където е роден. Доколкото знам, това се е случвало с всички теурзи, които са си слагали магийка за възкресяване и…

Над главите им се разнесе трополене.

— Няма да отречеш и дядо Коледа само защото никой досега не го е виждал отблизо, нали? — кисело се обади Фред.

— Имам една-две идеи по въпроса. — Майкъл сви рамене. — Чудех се дали с новите автоматични, дистанциони шпионски системи…

— А, не. Не и в тази къща, момче. Ако си си наумил нещо подобно, гледай да го направиш по-далеч от тук! Не искам никога повече да не получа подарък!

— Или еленски тор — допълни Марджи, когато тропането по покрива се повтори.

От коридора се разнесе тропот — този път на детски крачета. Триша се развика:

— Хайде на подаръците!

Достолепно, но все пак пръв, Фред излезе от библиотеката. Дейн го последва с пъргавина на десетгодишен.

— Знаеш ли, чудя се — каза Майкъл на прага.

— Да? — Марджи погледна косо към имела над вратата.

— Ами чудя се, ако е бил един от нашите, защо не можем да извикаме духа му. Искам да кажа, досега в института са призовали всички съмнителни личности — до един. Колкото и да е било трудно. А опитите за призоваване на неговия дух така и не са се увенчали с успех.

— Знам ли! — Марджи безгрижно сви рамене. — Може пък да не е от нашите. Да има и някои други. Не си ли се питал за това? — Тя го прегърна и заглуши възраженията му с целувка.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1006]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45