Читать «И тръгна по водата» онлайн - страница 2

— Де да знае човек, светът може и да свърши.

— Глупости. Ако щеше да свършва, да сме приключили с това милион пъти до сега. Повече ме плашеше възможността за ядрена война, но… Да речем, че този етап го прескочихме успешно.

— Не ми хареса начинът, по който го направиха. И определено имах някои съмнения, но мисля, че си прав. И, слушай, не мислиш ли, че се нуждаеш от малко отпуска? Четири-пет-шест месеца у дома…

Майкъл погледна косо към лилавеещото небе и вихрещите се горе облаци и поклати глава:

— След една седмица „у дома“ ще ме хванат дяволите. Просто наистина съм преуморен. Ей-сега, момент.

След малко колата се задруса по заснежен чакъл и между хълмовете в далечината се видяха струйки дим.

— Марчвил! — въздъхна с облегчение Дейн. — Този път беше светкавичен, Майки.

— Просто ми се иска да се прибера. Мислиш ли, че Мардж ще бъде там?

— Убеден съм. Знаеш ли, че се опитва да си издейства преместване в компанията?

— Пу-пу. Никога няма да я пуснат.

— Не й пречи да опита. Писнало й е да те чака, драги мой. След още няколко месеца ще се гътне от старост!

Майкъл ръгна Дейн в ребрата:

— Ти пък! Тя е само на двадесет и три!

— Да, и повечето й приятелки са вече с по две деца.

Чакълът се превърна в замръзнали коловози, после отново се появи и след още няколко минути колата излезе на асфалт и профуча край първите къщи на Марчвил.

Пред кръчмата бяха вързани само три коня.

— Мм, утре отивам да яздя! — измърка Дейн. — И няма да сляза от гърба на коня до вечерта…

— Или докато ти излязат мазоли на задника!

Паркираха в алеята зад къщата. Двете им сестри изхвърчаха от задната врата.

— Какво ми носиш? — Триша се засили към багажника.

— Алчна както винаги! — скастри я Майкъл. — Дядо Коледа оставя играчките под елхата, нали знаеш.

— Да, и еленски тор на покрива! — намеси се Марджи отдалеч. — Още си имам от миналата година!

— Скъпа!

— Влизайте вътре, преди да сте замръзнали. И да знаеш, че ако получиш още някой компютър за Коледа, ще те застрелям!

— Хм!

— Ако наистина имаш еленски тор, ще ми услужиш ли с няколко щипки? — дяволито попита Дейн.

— Само ако нямаш намерение да срутваш хамбара.

— Хей, това беше преди десет години…

— Да не би да си порастнал оттогава?

Най-хубавото на вечерята, поне според Майкъл, беше самозапалващото се суфле — щракаш с пръсти и се пали. Марджи здраво се беше потрудила да го омагьоса, призна той. Но все пак се почувства по-спокоен, когато отегчителните семейни речи, наздравици и здраво похапване приключиха, децата отидоха да си лягат, а възрастните се оттеглиха с по чаша бренди в библиотеката. Наближаваше полунощ. А всеки знае, че ако се мотаеш някъде около елхата, магията няма да сработи. Я колко хора бяха оставали без подарък и еленски тор само защото са се опитвали да снимат дядо Коледа!

Марджи остави подноса с курабии на масата между креслата и погледна към малката ясла, поставена гордо на плочата над камината.

— Дядо ти е бил голям майстор! — каза на Майкъл.

— Да, знаменит беше. Магията още държи, а са минали над петдесет години. Ако сега можехме да правим същите играчки…