Читать «И да расте островът» онлайн - страница 2

Ако говорим за наши творби, достойни да се превеждат на западни и източни езици, „Десетият праведник“ определено влиза между тях. Любомир Николов е отдавна познат на публиката у нас, а близо 30-годишният му труд в Тера Фантазия е отбелязан с три твърде престижни отличия: „Еврокон“ от Франция ’87 (за „Червей под есенен вятър“), „Соцкон“ (първи и последен в Украйна ’89 — за цялостен принос) и награда от Съюза на преводачите в България 91 (за епоса „Властелинът на Пръстените“ от Джон Толкин). Дай Боже всекиму толкова пълна кошница.

С четвъртия си поред роман Николов уверено се изкачва през няколко извивки от голямата спирала на въображението и литературното майсторство. Ще се опитам сбито да спомена някои плюсове в книгата пред вас, избрана за №1 от новата поредица на „Аргус“.

Особено оригинален модел за близкото бъдеще на Земята, която попада в окото на вселенски циклон. Динамичен сюжет, където не се кръстосват бластери и звездолети, ами се надниква дълбоко в човешката душа. Плътно, живо очертани герои от разни нации (само два примера — Джейн с нефритените очи и полицаят „дракон“ Ален Буше). Остър визуален ефект на присъствие — колко завладяващо, да речем, са описани планинските пейзажи или дирижаблите. Докато четях за тия апарати, имах чувството, че разглеждам под лупа вълшебни, филигранно нарисувани марки…

Тази тъй актуална притча за Злото и за спасителното въже на Доброто звучи много по-богато оркестрирана в сравнение с романа „Червей под есенен вятър“. По-сложен е дори синтаксисът на автора, заел се да търси отговори на такива глобални въпроси, които — цитирам го — са „нейде наблизо, току под пръстите на мисълта“.

За финал: добре дошли на малкия остров, наречен „Нова българска фантастика“! Надявам се, че тук нашите писатели ще се усещат като бели хора в собствената си страна и че на вас, читателите, ще ви бъде интересно с тях. Знам, че има готови ръкописи Made in Bulgaria, виждал съм ги, общувал съм поне с няколко. Нека се помъчим да преодолеем типично националния си нихилизъм, та островът, за който току-що споменах, с времето да расте. И да се забелязва отдалеч.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009

Издание:

Любомир Николов. Десетият праведник

Роман, първо издание

Издателство „Аргус“, 1999

Поредица „Нова българска фантастика“ №1

Предговор: Александър Карапанчев

Интервю: Сандро Георгиев

Библиотечно оформление и първа корица: Момчил Митев

ISBN: 954–570–048–3

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/10498)

Последна редакция: 2009-02-17 22:00:29

1

За повече подробности виж интервюто в края на книгата. — Б.ред.