Читать «И в Париж има гъски» онлайн - страница 2

Парижлията ви гледа зачудено, чегато е открил Америка, и ви казва:

— Само на физиците и на химиците е дозволено да говорят за тия неща; а простите смъртни трябва да слушат и да мълчат.

— А аз мисля, че който има в главата си за пет пари мозък той трябва да мисли и да говори — казвате вие.

— А кое училище сте се вие учили?

— В Роберт-колежкото — отговаряте.

— Учениците из Роберт-колежкото училище не могат да разсъждават за тия неща, защото това училище не е нито университет, нито академия. Трябва по напред да отидете в Париж и да се поучите; а после да мислите и да разсъждавате — ви казва парижлията твърде кисело.

Разбира се, че ако би вие имали биволско търпение, то и тогава не би могли да отговорите друго, освен това:

— И в Париж има гъски. Ако би вие пратили някое магаре да се учи не само в Париж, а и в Лондон, то това магаре би ви се върнало пак магаре, защото неговата глава е създадена само да държи едни глупости. Аз познавам много младежи, които отидоха в Париж „патета“, а върнаха се „гъски“. Когато в една глава няма това, щото е потребно за една човешка глава, то господарят и си остава во веки веков овен.

Парижлията ви изгледва пак; но не зачудено, а злобно, и в това също време си мисли: „Развален е тоя свят! Иди после това образовай го!“

— Господине! — пита някой из ония лица, които обичат да се подиграват. — В Париж умът с кантар ли се продава или с шиник?

— Не желая аз да говоря с ограничени и непросвещени личности — казва парижлият и отива си.

— Жално е за парите, които е тоя достоен мъж погълнал в продължение на толкова години — казвате вие.

Но не всичките хора и не всичките учени са Балабановци, следователно съществуват и други, достойни за уважение и полезни убеждения. Разказват, че един от нашите учени мъже преди няколко време написал такъв един проект:

„Гл.третя: между простият народ не трябва да се разпространява образованието, защото когато един прост народ е образован, то той няма ни послушание, ни покорност; гл. Четвърта: от науката трябва да се ползуват само някои избрани за това личности, т.е. благородните, и за това тя трябва (като библията у католиците) да е написана високо и на непонятен за народът език; гл.пета: на народът трябва да се чета само филаретовският катехизис и благонравието (на Доброплодни и на даскал Райна), т.е. само ония науки, които убиват неговата (човеческа) гордост“, и пр.

О, мои приятели! Ако вие желаете, казвам ви аз, да се прославите, то говорете такива неща, за които днес никой и не мисли; и най — повече се старайте, със своето светско обхождение и умилкувание, да заслужите любовта на сенаторите, защото в такъв случай вам ще бъде дозволено да проповядвате даже робство и многоженство! Аз зная, че вам е по-добре да ходите ноще, нежели дене по улиците, защото в темнотата и кирпичът е елмаз; аз зная, че науката(гл. сказката на г. Оджакова) за вас е само средство, за да бъдете богати и да носите ръкавици, а и истината е само празна дума, която е мила само на лудите; най после аз зная, че вие и сами сте убеждени в своето празноглавие и глупост; но … И лъжата има свой край и маската се носи до време! Вашето високо празнославие няма да ви спаси, защото самият народ си е съставил една: „По-добре сега малко прасенце, нежели на коледа дебела свиня.“ Научи ти народът това, щото му трябва днес; издай му букуварче и календарче; а своите високи философии и велики мисли остави за себе си.