Читать «И в Париж има гъски» онлайн

Любен Каравелов

И в Париж има гъски

Когато Найден Геров дойде из Русия в Коприщина, то нашите добри коприщенци разказваха, че той е най-ученият човек на светът, защото се е учил дванадесет години и знае седемдесет и седем езика; а баба Дона разказваше, че наш Начо е прочел и саломанията, и черната книга, и Мохамедовите тефтери, и чафутското евангелие, с една дума — той всичко знае и с дяволите може да говори.

— Аз сама видях — говореше баба Дона — как една нощ из коминят на Хаджи — Геровата къща изскокнаха седемдесет и седем дявола.

А когато г.Геров напечата своята физика, то думите на баба Дона се потвърдиха. „Киеците“ и „капъните“ за наште беглихчии на бяха нищо друго, освен черна магия. Разбира се, че между такава публика всяко едно и най-глупавото животно може да се прослави и да стане философ, стига само това животно да не опровъргава ония убеждения, които си са съставили за него съседите му; а всеки разумен човек може да полудее.

Но днес времената се измениха и нашите българи станаха по-строги към своите учители и възпитатели. Въобразете си, че пред Хаджи Калча стои един учен мъж, просто облечен, сиромах, мирен, плашлив и пр., и моли го да кажи на чорбаджиите да го вземат за учител в Марашкото училище.

— Ти в коя държава си се възпитавал и образовал? — ще попита Хаджи Калчо своята жертва.

— В Русия — отговаря смирено учителят.

— Руските возпитаници нищо не знаят — отговаря Хаджията; а учителя му не противоречи, защото знае, че нашите чорбаджии държат отговорът в джебът си. — Ингелизите са хванали чумата в шише и държат я затворена; френците са измислили „маймуната“; немците са изнамерили кибритът и пивото; а московците що са измислили? А? Московците са юнаци, ама са ахмаци.

Въобразете си сега, че при поп Нила стои добре облечен човек, и когато говори с него, то му гледа страшно в очите, както гледат гръцките комарджии, и повелява му да го уважава и почита.

— Вие в коя сте се возпитали и образовали? — го пита смирено поп Нил.

— Аз съм се просветил в Па-а-риж, — отговаря парижлията (да речем г.Балабанов) горделиво и презрително, чегато е намерен да набие на кол всички други нефранцузки возпитаници.

— О-о-о-о! Голям човек трябва да бъде тоя г. Балабанов! Учен човек той трябва да бъде! — мисли Хаджи Атанас.

— Казват, че в Париж учението ходи само по улиците и готово, изпечено, влазя в устата на хората — говори някой шегаджия.

Парижлията не противоречи на своите почитатели и насмешници; но още им разказва, че който се не е учил в Париж, той нищо не знае. И захваща тоя парижки возпитаник да проповядва, че земята стои на три риби, че слънцето е зелник, че свинете са скумрии, че Адам е французин и пр.; а нашите гъски си клатят главите и чудят се. Тежко и горко на този човек, който пожелае да противоречи на парижкия оратор! Ако вие, който сте учили у поп Недялка или у даскал Никита, кажете, че снегът е бял, а въгленът черен, то парижлията ви пита:

— Отде вие знаете това, когато не сте учили в Париж и когато не знаете химията и физиката?

— За да опознае човек тия прости истини и да разбере що е бяло и що е черно, нему не трябват големи науки — отговаряте вие.